Децата и играчките за възрастни

Ние всички поощряваме в своите деца стремежа по-скоро да пораснат, да станат самостоятелни. И им купуваме играчки за възрастни, водим ги на ресторанти… Не е ли още рано за това?

Всяко дете няма търпение по-бързо да стане голямо.

И съвременните деца в този смисъл потвърждават това правило. Ако преди години момиченцата са мечтали да имат чанта като мама, а момченцата – велосипед като татко, то сега исканията са много по-високи и близки до реалния живот на възрастните. Ако количката на куклата е копие на истинската, дори истинско бебе можеш да сложиш в нея; ако автомобилът е джип с дистанционно управление… Да не говорим за прическите и дрехите: детската мода не отстъпва на тази на възрастните. Малките бързат да се простят с детството, а възрастните поощряват това… Не е ли опасно преждевременното остаряване?

Играта е необходима

В действителност подражанието е полезно нещо. Децата се опитват да вършат същите неща като мама и татко, отъждествяват себе си с тях по полов признак: момченцето имитира бръснене или „ремонтира” развалената кола, момиченцето прегръща и гали куклата и мие чиниите.
Но едно нещо е имитацията, когато детето се опитва да копира навиците, които ще му са нужни в живота, и съвсем друго – почти насилственото израстване, когато на малкия човек се стоварва мощен и главно ненужен поток от информация. Детето включва телевизор и вижда разправии, музикални клипове със секс, военни действие, където непрекъснато някого убиват и преследват. И ето ви преждевременното развитие на сексуалността и агресивността. Като правило ученикът посещава три училища – художествено, музикално и английско, и в резултат действително отлично рисува, свири на китара и т.н., но съвсем не му остава време за игра. Мама и татко само са радостни. По тяхно мнение ранното порастване е гаранция за самостоятелност, целеустременост и успех. Затова те поддържат в своите деца стремеж по-скоро да се простят с детството. Обаче психолозите предупреждават: неудовлетворената потребност в играта може да провокира депресия, нервен срив, дори ранна наркомания или алкохолизъм. А в най-мекия вариант – неумение да мечтаят, творчески да мислят и да общуват с връстниците си. За децата това не е просто блаженство, а необходим етап в развитието. При това във всяка възраст игрите имат сови функции.
Най-често децата копират външните атрибути на порастването – облекло, скъп телефон, татуировки, но чисто психологически в момента се оказват съвсем не готови за това. Оттук отново идват стресът и неврозите.

Мозъкът е претоварен

Специалистите смятат, че при преждевременно израстващите има плюсове: децата, ориентирани към успех, имат повече информация, отколкото преди 20 години. Днес двегодишните могат да включват DVD. Но информационното претоварване прави взрив на мозъка дори на възрастните, а още повече на децата. А ориентацията към успех предполага постоянно съперничество, което значи нервно напрежение. Така че тези плюсове са твърде относителни. Но да се изолира детето от прогреса, едва ли е възможно. Искаме вие това или не, то все едно ще бъде вкарано в процеса на преждевременното израстване.

Във вашите сили е да сведете до минимум възможната вреда.

Позволете на детето да играе.

Представете си какво би станало с вас, ако ви лишат например от храна. За малкото дете нуждата от игра не е по-малко важна от яденето и съня. Нека да играе! Малкият ученик не може само да се занимава с уроците.

Не купувайте играчки за по-голяма възраст.

Глупаво е да се подарява на едногодишното дете радиоуправляема играчка или синтезатор. Защото във всяка възраст детето преминава определени стадий на развитие и това трябва да се има предвид. Малките опитват всичко със зъбките си, затова играчките трябва да могат да се мачкат, гризат, да се отхапват. Двугодишната душа ще се зарадва на плюшения мечок, който може да си вземе в леглото (това би облекчило родителите с приспиването).
Тригодишното дете ще се увлече от конструктора. На четири-пет години у децата активно се развива въображението, затова не си струва да се купуват скъпи играчки, в които производителите са предвидили всичко и детето остава само да натисне копчето, наблюдавайки как играчката пее, върти главата или подскача. Децата в тази възраст са големи фантазьори. Моливът им се струва като вълшебната пръчица, а маминият шал – опашка на тигъра.

Сложните играчки

Почти като истински са железните релси, радиоуправляемите машини и вертолети, и прочие сложни играчки, които правят детето само наблюдател – за предучилищната възраст не са подходящи, защото те не изискват никаква работа на въображението! Затова пък на малкия ученик те ще послужат: децата в тази възраст с удоволствие се стараят да изпълняват ролята на възрастните.

Относно играчките-оръжия, въпросът е спорен.

Болшинството психолози имат еднакво мнение, че не трябва да се купуват, защото играчката-пистолет по нищо не се отличава от истинския. Първо, с такова оръжие може да се изплаши детето, а някои деца това използват! Второ, отново нито се развива въображението, нито се развива емоцията.

Козметиката и парфюмите

Затова пък козметика, парфюми и други привлекателни за момичетата неща може да се подаряват. Но само от детски производители. Слагайки си червило или сенки на очите, момиченцето иска да прилича на мама. Тук става дума по-скоро за подражание. Не е чудно, че най-често за такива подаръци мечтаят 3-4-годишните.

Въвеждайте детето в света на възрастните постепенно.

Да допуснем, че вие с мъжа си ходите в почивните дни на ресторант или сладкарница – можете да вземете със себе си и детето. Но това не трябва да бъде много често.

Дайте на детето възможност да се почувства малко.

Купувайте му играчки, дори ако е с една глава по-високо от вас, вътрешно то все още си остава дете.Едрият външен вид на детето, свойствен за съвременността, съвсем не гарантира психологическа зрялост. Някои психолози смятат, че въпреки модното и стилно облекло, интелектуалния багаж, познаването на компютъра и осведомеността в най-различни сфери на живота, съвременното поколение е много по-инфантилно от предишното. Един от показателите за самостоятелност и порастване е навикът и умението децата да се трудят. И ако преди 60-70 години дори за 4-годишното дете се е определяла конкретна работа, например да наглежда козите, то сега и 22-годишният, понякога не мисли да започва работа, след като може да виси на шията на родителите. Така че, ако вие искате вашият наследник по-бързо да порасне, отначало го научете да се труди и да отговаря за своите постъпки, а вече след това му подарявайте марково облекло, съвременна техника и други предмети от света на възрастните.

Врагове № 1 и № 2 – телевизорът и компютърът

Да се изолира детето от телевизора и компютъра днес вече е невъзможно, обаче във вашите сили е да се намали нежелателният страничен ефект:

• Ограничавайте времето, прекарано пред телевизора. Следете детето да не гледа всички предавания по телевизията и да не се застоява пред екрана до полунощ.

• Направете ревизия на телевизионните предавания, които гледа вашето дете и му позволявайте да остава пред екрана само тогава, когато има познавателни предавания и качествени, добри филми.

• Същото се касае и за компютъра: не разрешавайте на малкото дете да прекарва пред мониторите цялото свободно време и още повече да се храни на компютърната маса.

• Дискове с агресивни игри, изхвърлете без обсъждане! Помогнете да се намери в Интернета или купете на CD познавателни програми за изучаване на език и игри, развиващи логиката.