Детето ми е в кувьоз – ще ослепее ли?

Проблема коментира д-р Станимира Желязова, ординатор в отделението за недоносени деца в Първа многопрофилна болница за активно лечение-София

В случая става дума за ретинопатията, която е характерна предимно за недоносените деца и децата, родени с ниско тегло под 2000 г и преди 32-ра гестационна седмица, като рискът е най-голям при родените преди 28-та седмица. При тези деца се налага интензивна терапия, изкуствена вентилация, която включва подаването на по-висока концентрация на кислород. През последните години дейността на неонатолозите от водещите неонатологични клиники (СБАЛАГ “Майчин дом”, СБАЛДБ- София), постигнаха значителни успехи – съкрати се времето на обдишване на децата и рискът от възникване на ретинопатия намаля.

Каква е вероятността детето да заболее?

Ретинопатията е многофакторна болест, като една от основните причини е незрелостта на детето. Проблемът е сериозен, защото според последни данни броят на недоносените деца се увеличава, но за съжаление точна статистика не може да се направи .
При новородените с екстремално ниско тегло около 500 - 750 грама при раждане случаите на ретинопатия са над 80 на сто. При направеното 8-годишно проучване на децата с ретинопатия най-висок процент се установява при децата с тегло под 1500 грама. Грижите за тях са много продължителни, изискват добра квалификация както на лекари неонатолози, така и от акушерки в съответните отделения, защото престоят им в кувьоз е продължителен, докато започнат да дишат самостоятелно. Пред неонатолозите стои предизвикателството да не се увеличи процентът на децата с ретинопатия, особено в тежката й форма, която води до слепота.

Как се открива заболяването?

Вече посочих, че най-голям риск за развитие на болестта има при недоносените бебета с тегло на раждане под 2000 грама и гестационна възраст по-малка от 32 седмици (осми календарен месец). Разбира се, не бива да се изключват и по-големите бебета, но преценката във всички случаи е на неонатолога. Но и при едните, и при другите единственият начин за откриване на заболяването са периодичните прегледи на очните дъна на недоносеното. Трябва да се знае, че ретината на недоносеното дете все още се развива. Този процес може да протече нормално или да се наблюдава неправилно развитие на кръвоносните съдове, което може да доведе до нейното отлепване и фатален изход за зрението. Това състояние се нарича ретинопатия на недоносеното - заболяване на ретината на едното или на двете очи.
Неонатолозите следят всички рискови деца и ги насочват за преглед при детски офталмолог на четвъртата седмица след раждането. Честота на прегледите зависи от състоянието на очното дъно и се преценява от офталмолога. Прегледите се извършват от опитни офталмолози, докато завърши развитието на ретината. Често това отнема няколко месеца.

Кога се налага лечение на ретинопатията на недоносеното?

Ретинопатията протича в четири стадия, като при първите два най важно е проследяването от детски специалист-офталмолог и не се налага лечение. В Отделението за недоносени деца и във водещите неонотологични клиники в София д-р Чернодринска проследява тези деца. По-леките стадии на заболяването налагат по-често следене. При тях измененията могат да претърпят спонтанно обратно развитие. Ще отбележа, че прогресирането от първия до последния стадий продължава от 1 до 5 месеца Ако заболяването достигне развитие, което по международни критерии представлява висок риск, се провежда лечение. Ето защо в третия и четвъртия стадий се прилага криотерапия и лазертерапия, които са с доказан ефект за намаляване на честотата на отлепване на ретината и слепотата. За съжаление, не всички деца се повлияват от това лечение, но то е шансът им за зрение.

Родителите често свързват риска от ослепяване с времето, което бебето прекарва в кувьоза.

Kаква е ролята на кислорода за ретинопатията на недоносеното?

Това е труден въпрос, на който не може да се даде еднозначен отговор. Провеждат се редица проучвания за връзката между кислорода и ретинопатията. Преди време се смяташе, че високата концентрация на кислорода причинява заболяването. Но недостигът на кислород също може да утежни състоянието. Отговорът вероятно е, че комбинация от различни фактори играят роля за заболяването. Всички те все още са предмет на проучване.

Каква е дългосрочната прогноза?

При недоносените деца, независимо дали са имали или не ретинопатия, се наблюдава по-висока честота на някои очни проблеми: рефракционни отклонения (късогледство, далекогледство, астигматизъм), страбизъм (кривогледство), амблиопия (мързеливо око) и други. В тези случаи лечението трябва да започне възможно най-рано, често на месечна възраст с изписване на очила, провеждане на упражнения, оперативно лечение. Ето защо тези деца трябва редовно да се следят от детски очен лекар. Препоръчват се прегледи на 1-, 3- и 5-годишна възраст, а по преценка на офталмолога и по-често.