От незапомнени времена то храни и лекува хората. Още Питагор е писал: „Зелето постоянна бодрост и ведро настроение на духа.” Тогавашните лекари го препоръчвали на децата, за да не боледуват, а съвременната наука е доказала, че зелето е богато на витамин С, който засилва съпротивителните сили на организма и улеснява усвояването на желязото.
Защо да го ядем?
• Зелето е отличен източник на бетакаротин, ензими, сяра, калий, калций, магнезий, фосфор, хлор, манган.
• Богато е на витамини С, Е, В, К, а по съдържание на витамин Р, който укрепва кръвоносните съдове и нормализира тяхната пропускливост, отстъпва само на магданоза и спанака.
• Бедно на белтъчини, въглехидрати и мазнини, зелето е пълно с фибри, т. е. то е нискокалорична храна, подходяща за поддържане и регулиране на телесното тегло.
• В него има и тартронова киселина, която предпазва от затлъстяване, забавяйки преобразуването на излишните въглехидрати в мазнини.
Полезни cвoйства
• Най-новите научни изследвания доказват, че редовната консумация на зеле понижава риска от развитие на различни видове рак.
• Съдържащите се в него фибри прочистват организма от вредния холестерол и предпазват от хипертония, атеросклероза, захарен диабет, затлъстяване. Освен това подобряват перисталтиката на червата.
• Прясно изцеденият зелев сок е особено полезен при язва на стомаха и дванайсетопръстника. Приема се по половин чаша 3-4 пъти на ден преди ядене, смесен със същото количество сок от моркови.
• Зелевият сок е чудесна профилактика на простудни, вирусни и сърдечносъдови заболявания.
• Пресни зелеви листа, намачкани и намазани с яйчен белтък, улесняват заздравяването на рани от изгаряне.
Важно!
При топлинна обработка зелето губи значителна част от полезните си вещества, разрушава се и съдържащата се в него винена киселина. Най-малко витамин С се губи при задушаване на пара в съд, покрит с капак.
Видове
Бяло зеле
Най-широко разпространеният сорт у нас. Съдържа толкова витамин С, колкото има и в цитрусите. Най-добре е да се консумира сурово, т, е. на салата, особено през студените сезони, когато има опасност от грипни епидемии. Подходящо е и за приготвяне на супи, задушени или печени ястия с месо, туршии.
Червено
По хранителната си стойност и наличие на полезни вещества прилича на бялото зеле. Характерният червено-виолетов цвят на листата му се дължи на багрилните вещества от рода на антоцианите. Употребява се предимно за салати, съчетава се добре с лук, ябълки, зехтин и лимонов сок. Може да се поднесе и като гарнитура, задушено с ябълки в червено вино.
Къдраво
Наричано още савойско, то е по-крехко от бялото, а листата му са с наситено зелен цвят. Нискокалорично и богато на витамини А и С, зелето е подходящо за салати, за задушени и печени ястия. От него се приготвят вкусни сарми със зеленчукова или месна плънка.
Брюкселско
Съдържа белтъчини с растителен произход и се използва най-вече за супи или гарнитура. Не бива да се подлага на термична обработка за повече от 7 - 10 минути. Най-добре се съхранява замразено.
Карфиол
От всички видове зеле той се усвоява най-лесно от организма, а фибрите му не предизвикват подуване на корема. Карфиолът е пълен с витамини С и К, с фолиева киселина и калий. Специалистите все още водят спорове по въпроса за неговата родина - едни смятат, че е Китай, а други са на мнение, че арабите са го култивирали първи и после са го пренесли в Испания, откъдето се разпространява в цяла Европа. Карфиолът, накъсан на цветчета, се вари 4-5 минути в кипяща вода, за да се запазят витамините в него. Подходящ е за супи, гарнитури и туршии.
Броколи
Богато е на витамини А и С: 200 г от сварения зеленчук доставят на организма дневната доза от тях. Внимавайте, когато купувате броколи - то трябва да е свежо зелено на цвят, а малките листенца по стъблата да не са увехнали. От него се приготвят салати, крем-супи, пюрета, гарнитури.
Китайско зеле
С крехки листа и приятен вкус, то е шампион по съдържание на витамин А - 265 мг (200 пъти повече отколкото в бялото зеле). В него има и витамини С и В, калций, фосфор, желязо. Най-добре е да се консумира сурово на салата.
Всички познаваме пълзящия бръшлян – това широко разпространено растение по паркове и градини, пълзящо по дървета, огради и зидове, но малцина знаят за лечебните му качества и го отминават с безразличи...
Съществуват множество широко разпространени твърдения, които много от нас са склонни да приемат безрезервно. Как обаче показват фактите: Вярно ли е, че трябва да се яде често и по малко? М...
Наистина - от това неизискващо грижи тревисто растение се заинтересували за първи път жителите на древна Елада и Рим и ласкавото нарекли петроселинум - "растящо на камък". От латинския му корен името ...
Репеят (Аrctium lappa L.) е многогодишно растение с дълъг и месест корен, сивокафяв отвън, а отвътре бял и сочен. През първата година израстват листата, а през втората – стъблото, което е силно разкл...
Мандарината – кората побеждава рака