Омайничето помага при рак на стомаха

За лечебните свойства на омайничето е споменавал още Хипократ. Коренът има затягащо и болкоуспокояващо действие. Използва се при метеоризъм, болести на черния дроб, жлъчката, бъбреците, при бронхит, туберкулоза, възпаление на белите дробове, бронхиална астма, мигрена, алергия при децата, маточни и хемороидапни кръвоизливи. Омайничето се прилага за лечение на глисти, дерматит, възпаление на устната кухина и гърлото, ставен и мускулен ревматизъм. Помага още при обща отпадналост, разстройство, колики и дизентерия.
Свежите листа на омайничето придават изискан вкус на всяка витаминозна салата. Корените имат приятен мирис на карамфил и тръпчив вкус и се използват като подправка към месни и зеленчукови ястия. Те са пълноценен заместител на карамфила и канелата в сладкарската, консервната промишленост и при производството на ликьори. Например в скандинавските страни добавят омайничето в бирата и така предпазват напитката от вкисване и й придават приятен вкус и мирис. Настойката от изсушените корени на омайничето, заедно с кори от портокал придава на бялото вино вкус на вермут.
Ако нямате достатъчно време да събирате диворастящата билка, можете да си я посеете в градината. Растението е непретенциозно, устойчиво на студ и суша. Затова няма да имате особени грижи при култивирането на омайничето. Обикновено през юли-август се събират семената, когато станат тъмнокафяви на цвят и започнат да се ронят. Съхраняват се в картонена кутийка на сухо и прохладно място до пролетта. През ранната пролет семената се засяват направо в почвата на широки редове с разстояние между редовете 40:50см. Полива се съобразно подсъхването на почвата.
През първата година растението развива долните листа, които са във вид на розетка, а обилният цъфтеж и плододаването настъпват през втората година. В началото на сезона поникналите растения се подхранват с азотни и калиеви торове, като дозите са обичайни за зелените култури. През есента може да се пристъпи към прибиране на реколтата. Корените се изкопават, като се внимава да не се повредят. Измиват се със студена вода и се сушат в помещения с добра вентилация. От едно растение може да се съберат до 70-90 г корени. Сухите корени се съхраняват в херметически затворен съд, тъй като съдържащото се в тях етерично масло бързо изветрява.
Качеството на суровината, получена от тригодишните растения, рязко се влошава. Ето защо е по-добре да не се запасявате, а в зависимост от потребностите да сеете семена всяка година, разчитайки на двугодишния цикъл.

При туберкулоза

В старинните книги се посочват рецепти за проготвяне на лечебни вина с корени на омайниче. За болни от туберкулоза се препоръчва към 1,5 л сухо вино да се добавят 50 г сухи наситнени корени от омайниче, 20 г семена от анасон, 50 г кори от мандарина, 30 г наситнети корени от бял оман и 20 г корени от блатен аир. Виното се оставя да престои 2 седмици при стайна температура, след което се филтрира. Пие се по 50 г 20 мин преди хранене 3-4 пъти на ден.

При рак на стомаха

От корените на омайничето може да се извлече екстракт. В бутилка с 0.5 л водка се добавя 1 с.л. наситнени корени. Добре затвореният съд се оставя на топло място (20°С) в продължение на 3 дни, като от време на време се разклаща. След това се прецежда, а остатъците в цедката се изстискват добре. Приема се по 1 с.л. 3-4 пъти на ден преди хранене при рак на стомаха. Курсът на лечение продължава 1 -2 месеца, като след почивка от 1 седмица се повтаря.

При болести на белите дробове

Ликьор се приготвя, като дрогата престоява 10 дни в 70 %-ен спирт. За целта в 1 л спирт се добавят 50 г наситнени корени от омайниче, 20 г корени от пищялка, 20 г мащерка, 3 г индийско орехче и 10 г сухи листа от конски босилек. Полученият екстракт се филтрира и към него се добавя захарен сироп (сварява се сироп от 1 кг захар и 0.5 л вода). След седмица ликьорът е готов. Приема се по 30 г 2-3 пъти на ден след хранене при белодробни болести, а също и като тонизиращо средство.