Прекрасно е да видиш как една 53-годишна жена грейва, продумвайки за мъжа си, с когото е делила всеки миг повече от 20 години. Е, не всеки е Христо Гърбов, ще рекат мнозина. Другите пък ще възкликнат: „А само пък да знаете какъв човек е Иглика Трифонова…”
Коя е Иглика Трифонова
Родена е на 17 февруари 1957г. в София. Водолей. Завършила е Кино и телевизионна режисура във ВИТИЗ през 1982г. Била е асистент на Георги Дюлгеров и Рангел Вълчанов. В началото на режисьорската си кариера прави основно документални филми. „Лето господне 1990” (1990) получава първа награда на фестивала При футура в Берлин. Следват „Възможни разстояния” (1992), който грабва награда на фестивал на документалното кино в Молдова и е включен в редица международни програми за правата на човека, „Разкази за убийства” (1993), „Портрет на една актриса” (1994), „По пътя” (1995).
Дебютът й в игралното кино е през 2001г. с лентата „Писмо до Америка”, пожънал грандиозен успех – за жалост, най-напред в чужбина, сетне в България. Освен режисьор, Иглика е и автор на сценария. През 2006г. на екран излезе филмът й „Разследване” – за да се снима в него от Канада специално долетя незабравимия Климент Денчев. Лентата получи четири награди на Фестивала на българския игрален филм във Варна “Златната роза” – специалната награда на журито, наградата на критиката, наградата за мъжка роля (за Красимир Доков) и наградата за операторско майсторство (за Рали Ралчев). Признава, че голямото й пожелание към самата себе си за новата година е да довърши „един отчайващо амбициозен проект”, филм, чието действие се развива на процесите в Хага за престъпления по време на войните в бивша Югославия. Става дума за копродукция с Холандия, влагане на много пари, талант и късмет. „Дано пак да се окажа късметлийка”, леко отмята глава деликатната и притеснителна наглед безкрайно талантлива, скарана със суетата дама.
Иглика Трифонова за себе си:
- Вие сте зодия Водолей, а за Водолеите казват, че са ангел и дявол в една кожа…
- Има нещо такова (Усмихва се.) Преди много години един мой учител от ВИТИЗ, Младен Киселов, по повод на работата по някакви етюди ми беше казал: „Ти нямаш таван!” Което е и за добро и за лошо. Когато човек няма таван и е в правилната посока, е много хубаво, защото е като в полет. Но, когато няма таван в лошата посока, няма какво да го спре и става рисковано.
- Нека ви върна години назад. Какво ви отведе във ВИТИЗ навремето и това ли беше детската ви мечта?
- Амиии… Да! Това ми е детската мечта. И има доказателство в лексикона на една моя съученичка от първи до четвърти клас, в който на въпроса „Какъв искаш да станеш?” съм написала „Режисьор”. (Усмихва се.) Много рано наистина. Друг е въпросът, че само можем да гадаем какво точно съм имала предвид. (Разсмива се.) Имам смътен спомен как майка ми – тя беше народна певица в ансамбъла „Филип Кутев” – ме водеше на репетиции в зала „България” на техен концерт и тогава открих за себе си какво е режисьор! Дадох си сметка, че има един човек, който ръководи тези неща от зад някак си и те стават. Спомням си смътно, че това ме беше впечатлило. Но колкото по-голяма ставах, толкова по-силно исках да бъда режисьор.
- Темата за емиграцията присъства в повечето ви филми. Какво ви кара да се връщате към нея? Знам, че първият ви съпруг е емигрирал в Щатите…
- Да, преживяла съм го. Първият ми съпруг през 80-та година замина за Щатите. Това беше нашият съществен избор – той да бъде там, аз да бъда тука. И това беляза по някакъв начин живота ни, защото имахме дете. С моето решение реших и живота на дъщеря ми. Тя никога не се е оплаквала от това. Даже е имало моменти, когато много ми се е искало не да отиде завинаги навън, а да замине и да поживее по-дълго в чужбина, за да е сигурна, че иска да се върне тука. Тя е отказвала винаги.
- Вие определено сте от българските режисьори, които са нещо като лице на България пред света. Чувствате ли се такава?
- Не, да ви кажа… Не крия, че „Писмо до Америка” ми донесе самочувствие, защото буквално обиколих всички континенти. За да се чувстваш „визитка”, трябва да има взаимност, а тук съм получавала само обиди – като се започне с неидването им на премиера или пък спекулациите в пресата, когато ставаше въпрос сега да речем, за закона…
- За баща си нищо не казахте. За брат си също…
- Татко е лекар – изключително духовен човек. Той ме научи да рецитирам още преди да съм се научила да чета. Брат ми опита какви ли не професии. Сега, съвсем наскоро осъществи мечтата си да стъпи на Антарктида. Живее в Полша, защото жена му работи там. Много сме близки всички.
- Прилича ли вашето семейство с актьора Христо Гърбов на това, създадено от родителите ви?
- Да. Зачитаме много традициите. Държим един на друг. Безкрайно съм му благодарна, че винаги е до мене и с мене и проблемите ми. Дъщеря си родих на 21години, когато бях първи курс във ВИТИЗ. Сега сме като приятелки. С Христо са много близки – и за това му благодаря. Живеем в апартамент от 100 км. м в столичния квартал "Банишора". Още в началото прекарахме един дълъг ремонт, но Ицо се справи много добре. Той умее да прави разни неща. Жилището ни не е луксозно, но приятелите казват, че е уютно и ние много го обичаме. Същото е със селската ни къща в Ботевградско – по магистралата е близо. Страхотна нужда имаме от това място. В началото не го подкрепях, защото съм много по-градски човек. Не бях против, но не му помагах. Той сам действаше. А в съвместния ни живот е много важно да се подкрепяме. Получавала съм силна подкрепа от него и съзнавах, че не съм права за къщата. Но не можех да не съм автентична. В един момент той ме пребори – като започна да става хубаво, и аз се примъкнах. Ицо може да измайстори всичко. И в софийския ни апартамент, и в къщата, той направи повечето мебели. Накупи си всякакви инструменти, всички възможни косачки, електрически триони, подстригвачки на жив плет. Имаше един стар краварник, който превърнахме в купонджийник. Нарекохме го „младежкия дом“ – така го кръсти една моя приятелка. Ние живеем в кръг от много близки общи приятели. Театрали и повече кинаджии. Във всеки случай Христо има нужда от това място. Изненада ме силната му връзка със земята, с дърветата и растенията. Сади овощни дръвчета и се грижи за тях. Подрязва ги, пръска ги. Посади и няколко лозички.
- Как се запознахте, оженихте?
- Познаваме се още от Театралната академия. Той беше кандидат-студент, аз - в първи курс. Един приятел го доведе, като правехме курсова работа по телевизионна режисура. Играхме двамата в етюд на мой колега. Христо направи нещо толкова съсредоточено сериозно, а излезе комедийно. Аз прихнах да се смея и си казах, че е страхотен актьор. Тогава, разбира се, го приеха. След това имахме по един несполучлив брак. Срещнахме се след години вече като хора, които се познават. Бяхме приятели, заживяхме заедно постепенно. Т.е. не беше любов от пръв поглед. Но връзката ни е изключително сериозна, едно от най-хубавите неща, които са ми се случили в живота. Много съм щастлива с този брак. Късмет е. Всъщност и документалните си филми направих, след като заживях с Христо.
- Наистина ли го потискате? Той често се шегува с това, но винаги говори с огромен респект към вас…
- О, не. Дано да се шегува. (Усмихва се.)
- Едва ли бихте могла да живеете с Христо Гърбов без чувство за хумор…
- Е, да. Но извън това, което виждат хората, както казва Христо, аз съм по-смешлива. Той обича лесното ми разсмиване. И някога той компенсира работата си и това, което хората очакват от него – да бъде смешен и да казва смешки – вкъщи е много по-вглъбен и по-тъжен. Така, че тези две Иглики са странна комбинация. И наистина чувството ми за хумор парадоксално ми помага да издаянвам тъжните филми, които правя. Но разбрах и още нещо – че с тях изваждам тъгата си по някакъв начин. Иначе обичам да се смея. Обичам и онова чувство за хумор, което не е непременно смешки, а е ирония.
Рецептата на Иглика
Специална пълнена пуйка
„Най-интересното в тази рецепта е плънката. Дробчета, кестени, стафиди, орехи и парченца хляб – всичко това се запържва, като се капват и няколкокапкиконяк. Пуйката се пълни и се зашива. Пъхаме я в голям найлонов плик за печене. Оставяме я във фурната към 3-4 часа – първо на по-силен и после – на по-бавен огън. Киселото зеле баща ми приготвя отделно. Първо го задушава, след това го пече до златисто. Става страхотно!”
Помните ли как в детството си се събирахме на двора и играехме на “ластик”, на “дама”, на “разбойници”, организирахме си театрални представления? Подобен дух на колективизъм е чужд на нашите деца днес...
В богат асортимент с различни търговски марки в изключително красиви опаковки се предлага чаят по света. Известно е, че за целта се използват преработените връхни листенца на растението Thea sinensis ...
Шницели от мерлуза Прoдукти: 750 г филе от мерлуза, 1 к.ч. олио, 1 к.ч. бяло вино, 3 с.л. брашно, 1 с.л. краве масло черен пипер, сол . Нaчин на приготвяне: Начукваме филето и оформяме от него...
Осветлението е характрен елемент от съвремения дизайн на градината. Дневната светлина прави достъпни за окото нейните багри и форми. От градината обаче изискваме да е хубава както денем, така и нощем,...
Сара Шахи - иранската газела