Охрид – бисери от езерото и историята

Може би най-популярната чуждестранна дестинация за българските туристи е тази до Охрид и Охридското езеро. Това не е случайно. Кацнал на живописния бряг на езерото, градът сияе като бисер сред запуснатия и безрадостен македонски пейзаж. Всичко тук е направено, за да впечатли и забавлява многобройните посетители, пристигнали най-вече от съседните държави.

Малко история

За пръв път за селище на това място се споменава Лихнида, който се намирал на пътя Виа Егнация. От античния град са открити храм на богинята Изида и античния театър. За последен път Лихнида се споменава през 6 век пр.н.е., когато на 29 и 30 май 526 е разрушен от земетресение.
В края на 5 и началото на 6 в. в района се заселват славянски племена, а през 8 в. той става част от Българското царство. Оттогава са и първите сведения за съвременното име на града. През 887 година Климент Охридски е изпратен като учител в областта Кутмичевица - днешни Югозападна Македония и Южна Албания с главни градове Охрид и Девол. Той става и Охридски епископ. Заедно с Наум Преславски поставят основите на Охридската книжовна школа. Благодарение на тяхната дейност Охрид се превръща през втората половина на 9 век в българска книжовна столица. По времето на цар Самуил Охрид е столица на България и престолен град на Българската патриаршия. През следващите векове Охрид е завладяван от византийци, латини, сърби и турци.
По време на балканските войни Охрид е превзет от сръбската войска на 29 ноември 1912 година. Така се прекратява близо 500-годишната османска власт. Месното население обаче не приема сръбската власт и през септември 1913 година в региона избухва Охридско-Дебърското въстание. То е организирано от ВМРО и в него българи и албанци въстават срещу новата сръбска власт. След четиридневни сражения с редовна сръбска войска въстанието е жестоко потушено. В Охридска околия са изгорени до основи 80 села. В Охрид са убити осем свещеници, петима учители и около 150 български граждани. Избити са и около 500 турци и албанци. Къщите в цели квартали са разрушени като принадлежащи на бунтовници. Стотици охридчани са хвърлени в затворите. За да спасят живота си, над 30 000 души българи от тази част на Македония по различни пътища бягат към България. Албански бежанци са около 20 000 и намират подслон в съседна Албания.
След Първата световна война Охрид остава в територията на новосъздадената Югославия. От 1991 г. е част от обявилата самостоятелност Македония. През 1980 година Охрид е включен от ЮНЕСКО към световното културно наследство.

Охридското езеро

Разположено между Македония и Албания на 700 м н.в. това е най-дълбокото езеро на Балканите (287 м), а по площ отстъпва само на Шкодренското езеро. Известно е с чистите си води и с това, че никога не замръзва. Около езерото са разположени най-престижните македонски курорти. С езерото е свързан и интересен природен феномен. Край манастира Св.Наум в Охридското езеро се влива малка река (според някои това е Дрин), чиито води не се смесват с тези на езерото. Погледната отгоре, реката запазва очертанията си много далеч от брега, а температурата на водата й е доста по-ниска от тази на езерната в непосредствена близост.

Какво да видим

Старият град

Подобно на Копривщица, Трявна и Жеравна старата част на Охрид е основен етап във всички туристически обиколки. Тесните и стръмни улички, белите къщи, великолепният изглед и уютните ресторантчета оставят романтични спомени у всички посетители. Впечатляващ е броят на църквите в Стария град – ще ги срещнете почти навсякъде. Най-голяма сред тях е “Св.София”. На 17 и 18 юли 1967 г. тук е провъзгласена непризната Македонската автокефална църква.
Най-интересна е обаче ”Св. Богородица Перивлепта”. Църквата датира от ХІІІ век и е напълно реставрирана. Много е посещавана, заради великолепната керамична украса и изключителните стенописи. Срещу нея се намира Галерията за икони. Експозицията е много богата и си струва да бъде разгледана.
Сред туристическите обекти в стария град е и Робевата къща - триетажна възрожденска къща на българската възрожденска фамилия Робеви. Днес тук се помещава Градският музей. Музеят е най-старият в града и тук са изложени множество етнографски и архиелогически експонати, между който и 9000 антични и средновековни монети от региона.
На една от площадките на хълма Плаошник се намира манастирът "Св. Пантелеймон", построен от Климент. Когато починал, той бил погребан тук, а църквата била преименувана на "Св. Климент". Турците я разрушават и на нейно място построяват Имарет джамия. Все пак разрешават мощите на Св. Климент да бъдат пренесени в църквата "Св. Богородица Перивлепта". След 2000-та година на мястото на съборената джамия охридчани възстановяват старата църква. Мощите на Св. Климент са върнати, като ковчегът е положен под стъклен похлупак.

Самуиловата крепост

Тя е една от основните забележителности на Охрид. Част е от средновековна крепост, обграждала Охрид по време на Първото българско царство. По-късно получава сегашното си име в чест на цар Самуил. Зидовете на крепостта опасват най-високата част на хълма Плаошник. Височината им варира от 10 до 16 метра. Има и няколко отбранителни кули.
Днес Самуиловата крепост е реставрирана и отворена за посетители. От кулите на крепостта се открива невероятна гледка към Охрид и Охридското езеро.

Манастирът „Св.Наум”

Всички гости на Охрид посещават този манастир, който се намира на 30 км от града, непосредствено до границата с Албания. Много от туристите твърдят, че това е най-красивото място в Македония.
Манастирът е построен през 893-900 година от Наум Охридски със съдействието на българските владетели Борис и Симеон. След като прекратява учителската си дейност, през 900 година Наум се оттегля в този манастир. След смъртта му на 23 декември 910 година манастирската църква, първоначално носеща името „Свети Архангели“, започва да бъде наричана с неговото име и в нея се съхраняват и мощите на светеца. Съществува поверие, че сърцето на Св. Наум тупти и до днес - ако се вслушаш в църковната тишина и чуеш туптенето на сърцето на светеца, молитвата ти ще бъде изпълнена.
Близо до манастира блика целебен извор, до който е построен параклис на Св. Петка. Има надпис, който указва какво трябва да направиш, за да ти помогне водата от извора: запалваш свещ, прекръстваш се, помолваш се, пиеш от водата и измиваш болното място.
Екзотичната картина около манастира се допълва от няколко пауна, които царствено крачат между посетителите.

Шопинг и развлечения

Най-популярното развлечение в Охрид е разходката в езерото с корабче или лодка. Въпреки че плавателните съдове са неугледни и не притежават никакви удобства, преживяването е приятно и оставя хубави спомени. Приятна и романтична е също така разходката по крайбрежния булевард, който и днес носи името на маршал Тито. Ентусиастите могат да полежат на плажа в края на града.
В Охрид има много кафенета и ресторанти, като по-голямата част от тях предлагат качествена храна и добро обслужване. Специалитетът на всички заведения е прочутата охридска пъстърва. Въпреки че уловът на тази риба е забранен от няколко години, ще ви я предложат навсякъде. Ако не искате риба, алтернативата е вездесъщата скара, която никак не е лоша. В листа с напитките доминират вината и ракиите от най-голямата македонска изба – Тиквеш. За да е гарантирано приятното прекарване, във всички ресторанти звучи добре познатата ни македонска музика.
Когато стигнете до подаръците, непременно разгледайте охридските бисери. Не е трудно да ги намерите – всеки втори магазин в туристическата част предлага бисери. Всъщност това не са истински бисери. Охридският бисер се прави от люспите на дребната риба плашица. Те се смилат, след което се обработват със специални химикали. Получава се гъста бяла сребриста маса, от която се изработва истинският оригинален седеф, наречен охридски бисер. Технологията за производство на този ценен бижутерски материал се знае само от две стари охридски фамилии – Талеви и Милеви. Те не издават тайните на професията си и затова техните магазини за бижута са най-големи, най-скъпи и лъскави и имат много клиенти от цял свят. Бижутата от охридски бисер не се изнасят и могат да се купят единствено на място – в Охрид.