Клематисите са увивни храсти или полухрасти, които се закрепят с помощта на видоизменени листни дръжки. Те достигат до 15-20 м височина. Листата са срещуположно наредени, прости или сложни, съставени от целокрайни или назъбени листчета. Цветовете са двуполови, рядко еднополови, единично разположени или събрани в гроздовидни съцветия. Те са съставени от 4-8 околоцветни листчета, наредени в кръг. Плодчетата – листовки са събрани в главички и завършват накрая с дълги окосмени стълбчета.
Клематисите са светлолюбиви, влаголюбиви и взискателни към почвените условия. В по-топлите сухи райони те се развиват добре и на сенчести и полусенчести влажни месторастения.
Размножаване
Съществуват следните начини за размножаване на клематиси: чрез резници /зрели или зелени/, чрез отводки и чрез семена. Семената изискват много продължителна и специална стратификация, но нямат много голям ефект в практиката. За отводките се избират разклонения ниско до земята, които да могат да се огънат до почвата. Обелва се внимателно част от кората на клонката и се правят нарези с остро ножче до сърцевината. Клонката се закрепя със скобичка и се затиска с камъче и се зарива с пръст. Мястото се поддържа влажно и евентуално на следващата година може да има ново добре вкоренено растение, което да се отдели от майчиното.
За засаждане се избират слънчеви места, където мястото да не бъде ветровито. Почвата трябва да бъде добре обработена, пропусклива, отцетдлива, добре е да бъде и малко варовита. Времето за засаждане е есента или късна пролет. При засаждане се подготвят дупки от порядъка 50/50/50 см - задължително с добър дренаж. Ако растенията се засаждат до фасада, трябва да има отстояние от стената, за да може влагата да достига корените на растението. Това става и когато растенията се засаждат до опорите на сенници и трияжи. При първоначално засаждане кореновата шийка трябва да се заравя около 10 см.дълбочина. Така се подпомага избиването на нови издънки от корена. При клематисите основната тенденция е коренът да бъде на сянка, а горната част на слънце. Необходимо е да се осигури някаква конструкция – решетка по която клематисът да се захваща и катери. За разлика от повечето увивни растения клематисите нямат мустачки, а се закрепват с дръжките на листата. .
Растенията са студоустойчиви, но в късна есен е добре да се осигури някаква защита на корените с изолационни материали /мулчиране/. Отглеждането в контейнери се подчинява на същите правила: влажна и рохкава почва, много добър дренаж и достатъчно голям съд. Добри размери за съдовете са от порядъка на 40/40/40 см.
Грижи
Клематисите обичат влажна почва. При засаждането а също и напролет, когато започват да избиват нови издънки е подходящо да бъде подаден тор с ниско съдържание на азот. Това ще помогне за укрепване и развитие на корените, а също и за последващия цъфтеж. По високото съдържание на азот ще доведе до силно нарастване на листната маса за сметка на цветовете, но това не трябва да се допуска.
Клематисите са растения които изискват много тор., Това става за сметка на голяма листна маса и дълги лиани, които се развиват. Подходящи са специализирани торове за рози и специални торове за растения в контейнери. Препоръчва се подхранване на 2-3 седмици след завършване на цъфтежа и изрязването , подхранването се разрежда. Като време за различните видове това да става към края на септември.
Подрязване
Подрязването като операция не се понася добре от растенията и се извършва различно при различните сортове. Ранноцъфтящите клематиси, които образуват пъпки на миналогодишни лиани се подкастрят леко веднага след приключване на цъфтежа, като напролет не се изрязват, а само се отстраняват измръзнали връхчета. Ако растението е възрастно и има оголени и непривлекателни разклонения в основата, може да бъде да бъде орязано силно - това трябва да стане веднага след цъфтеж. Едро цъфтящите хибриди, които започват да цъфтят през м.юни, могат да се изрязват повече, като се оставят около 1-1,20 м дълги лиани. Едро цъфтящи видове, които започват да цъфтят през месец юли, се изрязват много ниско. Дължината на лианите може да се остави до 50 см и да се разклонят всички миналогодишни разклонения. При всички случаи се реже на двойка пъпки. Изрязването на клематисите от втора и трета група се прави в края на февруари, началото на март, когато започват да се развиват пъпките.
Болести и неприятели
Клематиса е сравнително устойчиво растение. Болестта, която обикновено го застига, е така нареченото увяхване. Започва внезапно и безпричинно увяхване от върха на растението. Най-спешната мярка в този случай е да се изреже увяхващата лиана до здраво място. Така растението може да бъде спасено.
ИЗБЕРЕТЕ СОРТ
Няма човек, който след три часа работа пред екрана на компютъра да не е усетил парене в зачервените си очи. За щастие явлението не е неизбежно. Сядайте както трябва Разстоянието между очите ...
Трябва ли да пият кафе хората със сърдечно-съдови проблеми? Кардиолозите често чуват този въпрос от своите пациенти. Едни от тях по старому препоръчват да не се пие кафе, тъй като повишава кръвното...
Лекарите са убедени, че в зависимост от това с какво се хранят, преди да забременеят, бъдещите майки могат да си „поръчат” момиченце или момченце. Гаранцията за успех според изследвания, проведени в А...
Чудесата на пирамидите са много: в тях практически няма бактерии, те действат като приемници на космическа енергия, във вътрешността им се установява уникален микроклимат. И всичко това е свързано с ф...
Цветя украсяват стени и огради