Корените – красиви или вредни?

“Погребани” под земята, невидими за света, корените на дърветата не притежават нито красотата на короната, нито изяществото на цветовете, нито сладостта на плодовете. Въпреки това от векове те предизвикват страхопочитание, навлезли са в митовете и легендите. Корените олицетворяват тайнствена сила и мощ, символизират връзката с изворите на енергията. Човек също има своите корени, от които черпи духовни сили и вяра. Останал без тях, той ще загине, също като истинското дърво. Защото какво е дърво без корени? Те не само го хранят, но го и държат към земята. Без корени дървото ще рухне под собствената си тежест. Здравите корени на дървото, както и при човека, ще спомогнат то да устои на суровата природа, ще допринесат да се превърне в могъщо, красиво и обилно плодоносно растение.

Необичайна красота

Казват, че корените на дърветата са техните чувства. Изкривени, преплетени и възлести, в Япония те се възприемат като олицетворение на старостта и мъдростта. Особено се ценят оголените, които излизат над почвата и са ”прегърнали“ камъните. Необичайната им формa (за предпочитане несиметрична) се търси съзнателно както в японския тип градини, така и при отглеждането на бонзаи. Такива дървета, вкопчени сякаш със сетни сили в скалите, създават усещане за суров планински пейзаж. Те се превръщат в художествен център на композицията.

Скулптори, изваяни в земята

В природата има много примери на дървета със странни корени. Причудливият им вид се дължи не само на особеностите на кореновата система, но и на екстремните почвени условия (недостиг на минерални соли, вода и въздух). В камбоджанския храм Та-пром, върху каменния градеж, е израснало листопадното дърво капок (Ceiba pentandra), което е развило дълги корени, за да достигне терена, обгръщайки старините. То се е сраснало с архитектурния паметник и се е превърнало в негово живо допълнение.
Дърветата от род фикуси (например внушителният Ficus religiosa, Ficus magnolioides) създават връзки между надземната част на растението (ствол и листна корона) и терена, като развиват въздушни (адвентивни) корени. Те се проточват като въжета от короната към земята, сякаш дървото е обкичено с гирлянди от всички страни. В тропическите гори се срещат т. нар. епифити – растения, които растат върху клоните и стеблата на други дървета, без да са паразити. Въздушните им корени се спускат по дървото, което ги поддържа, и образуват гъста мрежа около него. Щом достигнат земята, те се превръщат в истински, започват да нарастват и сякаш се опитват да задушат дървото гостоприемник.
Интересен случай е блатният кипарис (Taxodium disticum), който обитава почви с високо съдържание на влага (той обича влажната, но не и подгизналата от вода почва, която е бедна на кислород). Много използван през 19 век за ограждане на изкуствените езерца в пейзажните градини, блатният кипарис формира корени с отрицателен геоцентризъм, т. е. развиват се нагоре, в посока, противоположна на земния център. Наричат ги пневматофори (буквално “носачи на въздух”), защото във вътрешността им се образуват кухи пространства. Там те складират въздух, който впоследствие се пренася към корените, потопени във водата. Така растението диша и оцелява във враждебната” водна среда.

Като истински кокили

Корените-подпори помагат на растението да създаде опорни точки върху терена така, че да гарантират неговата стабилност и хранене. Обикновено се появават, когато почвеният слой е минимален – например при скалист терен, склон. Те приемат вида на пилони – подобни на тези, които поддържат наколните жилища, или наподобяват кокили, на които се е покатерила огромната корона на дървото, за да участва в “горския карнавал”. Този тип корени (добавъчни) са характерни за ненормални ситуации, както и при някои тропически дървета. Достигат до 3 метра дължина.

Корените в градината

Познанията за характера на корените на дърветата ще ви помогнат при засаждането и отглеждането им в градината. Корените на повечето плодни дървета не проникват дълбоко в почвата. При ябълките основната маса е обикновено на дълбочина до 50 сантиметра при глинести почви и до 80 сантиметра при черноземните. Крушата е с по-дълбоки корени, а при вишната те се разполагат близо до повърхността.
Широколистните дървета имат по-разклонена коренова система от иглолистните. Растенията с повърхностни корени (елата, тополата, трепетликата и др.) не обичат да прекопавате почвата наоколо. Големите стари дървета с плитки корени са доста неустойчиви на силните ветрове. За това дървесни видове, които достигат големи размери, се засаждат далеч от къщата, за да не паднат случайно при буря. Трябва да са далеч и от застланата с плочки алея, защото корените ще нарушат целостта на покритието й.
Най-опасни са дърветата с мощна коренова система (дъб, орех, платан, бял бор и др.) и затова трябва да са засадени на достатъчно разстояние от оградни зидове и темели. Не се препоръчва също засаждането им до басейните и изкуствените езерца, защото корените могат да пробият стените на водоема.
Някои видове дървета формират върху корените си подземни пъпки, от които израстват коренови издънки. Избягвайте да ги садите в градината, защото ще трябва да водите непрекъсната борба за премахване на младото поколение, което се появява в широк радиус около ствола на дървото майка, и то съвсем не на мястото, на което искате да имате дърво.