Лофт стилът
Елегантно овладяване на височината
На български думата loft означава таван или таванска стая. Още през Викторианската епоха прислугата е обитавала „лофт”-ове - подпокривното таванско пространство, до което се е достигало през отделен вход, далеч от парадния. Малко преди Великата френска революция се прочува архитект Мансар, създател на така наречения мансарден прозорец. Масовото му прилагане довежда до превръщането на мрачните и неприветливи тавани в светли и еманципирани пространства, по нищо неотстъпващи на основния belle etage. Стига се до там, че още в края на миналия век лофт стилът се превръща в част от културата на Америка и Европа. Днес е по-модерно и престижно да живееш на последния етаж, под покрива, дори само заради гледката.
Авангардни решения
Мазилката се сваля от тухлената зидария, последната се фугира и стената остава да въздейства с естествения цвят и грубост на глинената тухла. Често повърхността й е тонирана в бяло и остава въздействието от естествената пластика на тухлата и фугата. Всички електроинсталации и въздуховоди преминават свободно по тавана. Цялото пространство се използва в чист вид, обемите в ширина и височина се запазват.
Старите настилки, когато са ценни (обикновено масивни дървени дюшемета) се запазват в максимална степен във вида, в който са намерени. Или обратното - правят се непретенциозни промишлени подове като шлайфани бетони, или саморазливки, имитиращи бетон. Свалят се излишните изолации и ограждения. Падат старите кабели, дограми и обшивки. Оголва се конструктивният скелет и се експонира. Прокарват се всички необходими инсталации.
Тъй като въздействието на интериора се дължи най-много на пространството, нерядко функционалните изисквания се осъществяват с мобилни леки преградни стени, които могат да трансформират плановата схема във всеки момент. Когато се наложи да се използва нова конструкция, тя задължително се изявява и разграничава, за да се подчертае новата намеса.
„Обитаване” на височина
Най-важната характеристика на лофт пространството е височината, която диктува съвсем различна форма на организация на жилището. Традиционните граници на понятието апартамент, свързани с мащаба, тук са премахнати. Именно в тази своя концептуалност лофтът дава голямо предимство на обема пред функционалността.
С влизането от вратата пред погледа се открива панорама към цялостния интериор, събран в един общ обем, който понякога се простира на стотици квадратни метри. Таваните могат да надхвърлят 5 метра, което позволява площта да се разгърне във височина. Като пряко следствие от нея задължително се появяват балконите или лоджиите. След това идват големите прозорци, често представляващи цяла стена.
Тържество на обема и свободните пространства
Максимален обем, максимална осветеност, максимална празнота откъм вещи и мебели, без каквото и да е материално излишество, което да отвлича и разсейва съзнанието.Основните принципи включват още минимално зониране - без прегради, бъбриви подробности и самоцелно търсени детайли. Погледът се рее безпрепятствено от единствената входна врата (останалите, ако ги има, са плъзгащи, прозрачни или сливащи линиите на извивките на жилището) до нестандартните прозорци, издължени хоризонтално. Нищо не го спира по пътя му, дори колоните и металните носещи конструкции.
Обемните мебели стоят някак прозрачно, напълно безучастни и безприсъствени в интериора или напълно потопени и слели се с вътрешните пространствени линии. Но ефектът винаги е еднозначен – светлина и широта на пространството, в която потъваш след натовареното ежедневие.
Светлини като на сцена
Естественото осветление в лофта може да идва от огромни „витрини” по цялата височина на помещението или от тавана. За да се осигури допълнителен поток светлина, добре е предверието също да има пряк достъп на светлина. Използването на стъклени тухли в декоративното и функционалното оформление също е удачен подход, осигуряващ от 50 до 80% светлопроницаемост.
Стандартно решение при изкуственото осветление са технологичните иноксови прожектори, закрепени на метални шини или релси, по-рядко статични. Именно по този начин се постига „мобилност” на светлината и при нужда лесното й фокусиране върху дадени обекти или зони. Тази сценична светлина, както и интериорната изчистеност създават уникална атмосфера за ситуирането на артистични акценти – скулптура, пластика, инсталации или класически платна живопис, графика, акварел.
Не бива обаче да забравяме, че акцентите са съобразени чисто мащабно и с пространството, затова по-интимните и лирични откровения се избягват.
Нестандартно остъкляване
Големите прозорци при лофта изпитват повишени климатични, шумови и механични натоварвания, поради което изискванията към издръжливостта, херметичността и терморегулацията са далеч по-големи. У нас те са подложени на големи екстремални натоварвания в широк диапазон – от зимните студове при минус 20-25 градуса до летните горещини до 40. Затова при остъкляването е задължително спазването поне на базов стандарт при използването на стъклопакет 4-16-4, където 4 мм е дебелината на вътрешното и външното стъкло, а 16 мм е разстоянието между тях.
За максимално топлопредаване при стъклопакета се използва енергоспестяващо стъкло, поставено като вътрешно. За по-високи терморегулационни качества се създава и т. нар. запечатване, често погрешно наричано „създаване на вакуум” в стъклопакета, при което между стъклата се затваря инертен газ.
При повечето нови модели стъклопакети рамката не е рязана. Тя е монолитна, при това алуминият често е заменен със стомана с десетократно по-висока топлопроводимост. За повишена безопасност външното стъкло може да е от триплекс или ванадиево с противоударна устойчивост.
Стълбата – зониране по вертикала
Вътрешната стълба е една от основните носителки на лофт стила. Тя позволява пространството да се осмисли в най-разнообразни дизайнерски аспекти, подсилвайки, разчупвайки и дообогатявайки интериорните пространствени линии. Като естествена връзка между нивата в жилището тя съчетава прагматичното и декоративното между различните вертикални нива в пространството.
В зависимост от конкретиката на архитектурното решение се определят и конструкцията, и начинът на захващане на стъпалата. Често ролята й на архитектураен елемент е не само подсилена, но и изведена като отличителен стилов акцент. Така наред с практичността и издръжливостта към факторите при подбора на материала за изработка се добавя и идеята за цялостното й вписване в интериора. Те трябва да бъдат подбрани така, че да не нарушават общото стилово внушение. Предпочитани са дървото, металът (в модерния иноксов оттенък) и стъклото, нерядко в комбинация помежду си.
Спалнята – интимно пространство
Към особеностите не лофта можем да причислим и спалното помещение, което обичайно е ситуирано на някое от нивата, на втори, вътрешен етаж в жилището. То не е оформено като стая, а просто маркирано. Това се постига по няколко начина:
• чрез семпла мебелна композиция, към която е включен преграждащ параван;
• чрез снижен или повдигнат под (достатъчно е и едно стъпало) за осъществяване на зонирането на принципа на денивелацията;
• чрез мебели, естествена част от интериора – най-често това са двустранни етажерки, библиотеки, рафтове или скринове, по-рядко ниши и полуниши или просто в близост до някоя чупка или колона;
• чрез сепариране на пространството посредством стени от стъклени тухли.
Към „отворената” спалня резонно се включва самостоятелна душ-кабина или просто „къпалнята” се отделя чрез стена от матирано стъкло, изпълняваща ролята и на шкаф. Поради специфичната функционалност на помещенията като тоалетна и баня, те биват артистично отделяни, вграждани в интериора, в общото помещение. Като се търси ненарушаване на вътрешния облик, самата им обособеност бива използвана като естествен контрапункт, допълнително разчупващ и спомагащ за зониране на пространството.
„Кухнята буркан” – идеално вписваща се в стила лофт
По правило всички функционални зони в лофта, за които не е нужна светлина, се съсредоточават във вътрешността на помещението или до входа. Това - на пръв поглед парадоксално – най-често е мястото на кухнята или кухненския ъгъл, неизбежно отделен с геометрично разчупен барплот.
Честа практика, наред с вграждането на кухненското оборудване, е и пълното му прибиране – типично по американски, в т. нар. шкаф-трансформатор. Тази тенденция до голяма степен се бие с далеч по-традиционните разбирания на Стария континент, отдаващ далеч по-голямо значение на добре приготвената домашна храна. Това, наред със завишените разбирания за функционалност и комфорт, поражда идеята за кухнята-буркан, разполагаща с далеч повече уреди, радваща се на немалка популярност. Както подсказва самото име, тя представлява специално обособено чрез остъклена метална конструкция пространство, така че всичко да е на показ, но и лесно достъпно.
Обзавеждане, изчистено до аскетизъм
Лофт обзавеждането се характеризира с нестандартни и оригинални форми и решения, изчистени линии и светли тонове. Прозорците не търпят завеси и пердета - най-много да бъдат замрежени с щори. Разбира се, всичко е подчинено на вътрешната хармония и стил на жилището. Мебелировката често е строга, аскетична, дори суховата.
Цветово разнообразие
Както при всеки стил, и при лофта цветовото разнообразие е изцяло подвластно на естетическите пристрастия на обитателите на пространството. Гамата и тоновете варират от нюансите на бялото (на този фон изключително добре се открояват „старинните” тухлени и каменни стени, а мебелите придобиват особена графичност/, преминават през наситени цветни и пастелни тонове с топло излъчване, създаващи усещането за уют и комфорт, както и засилващи еклектиката между дърво, метал и камък, кожа и стъкло. Рядко цветовете са подчертано силни, дори и крещящи - често използван модерен прийом за акцентиране върху дадена зона от жилището, стена, колона, еркер, ниша или кът, към който обаче трябва да се подхожда с достатъчно разбиране и мярка.
Въздействащ под
Покритието на пода също се прилага като елемент, зониращ пространството. Най-често се използва паркет, върху който лежат мъхести постелки, малки едноцветни или фигурални килими. Холът и стълбите могат да бъдат облицовани с полиран камък, мрамор, гранитогрес.
Впечатляващи аксесоари
Ако помещението е изпълнено в индустриал стил като хале, на стените пасват графити, всевъзможни табели, указателни и пътни знаци, плакати и рекламни постери, често в съчетание с хай-тек джаджи и техника.
Ако пък държите на типично класическото излъчване, вкарайте скулптурата и малката пластика, стенописа и живописта като водеща интериорна линия. Тежките живописни платна не само ще подсилят усещането за индивидуалност и собствен стил, но и ще разчупят монохромното излъчване на стените. Рамките могат да навяват както старинно, така и съвременно звучене.
Свободното пространство може да се раздели с цветове, с фактура, тухлените стени се редуват с конзоли, греди и еркери, а през стъклото прелива играта на светлосенки, умело вплитаща в едно метал, камък и дърво.
Автор: Надежда Белева