Трудно е да бъдеш мащеха!

Казват, че ако обичаш един човек, то задължително приемаш и неговото дете. Защото то не е виновно за проблемите на възрастните. Единственото, което му е нужно, това са любов и ласки. Разбира се, иска се много търпение и много любов, за да може чуждите деца да станат твои. Ако човек има голяма душа, тя трябва да бъде за всички. Точно така разсъждават повечето жени, когато свързват живота си с един мъж, който има деца от първия брак.
Това е разбираемо на теория, но съвсем друго е да се сблъскаш с проблема в действителността. Тогава общите думи, лозунгите и съветите на близки и роднини могат да станат смешни, защото всеки ден трябва да се преглъщат обиди, да се потушава надигащата ревност и дори неприязън към чуждия син или дъщеря. Тогава може да възникне и чувството за вина, да се допускат анти педагогически похвати и всичко това да е във вреда на децата.

Поставете се на мястото на детето

Влюбената жена иска да създаде щастливо и хармонично семейство, в което всички – и свои, и чужди, да се чувстват добре. Тя силно обича мъжа си, който има минало. И много точно разбира, че той трудно може да се откаже от него. И е готова да заобича миналото му в лицето на неговите деца.
Преди всичко отдайте дължимото на такъв мъж. Той не може и не иска да зачеркне живота на собствените си наследници, изпитва отговорност към тях, обича ги. Това е и признак как той би се отнасял и към вашето общо дете, както и към вас самата.
Пригответе се да приемете децата му такива, каквито са. Защото дори и те да са ангелчета, ако не сте подготвена, в началото ще ви се видят съвсем чужди. Преминете мислено пътя на една майка – бременността, раждането и грижите за детето. Това обаче не става бързо, а трябва да минат години. И няма никакви гаранции, че хвърляйки големи усилия, жертвайки дори собствените си желания, вие ще получите това, към което се стремите. Децата са непредсказуеми. Дори истинските родители понякога им стават чужди. А какво да говорим за мащехата?
И все пак вие се намирате в изгодна и силна позиция за разлика от децата. Защото те продължават да стоят на руините на разрушеното семейство и са подложени на натиск:

- От обидената, нещастната, агресивно настроената към вас родна тяхна майка, която си позволява да интерпретира събитията в зависимост от нивото на своето възпитание. Това, естествено, не е във ваша полза.
- Има и баща-предател, който е заменил майката. И към когото децата изпитват противоречиви чувства – от ненавист до жал.
- Има и деца, които дълго време са били инструмент в борбата между възрастните. Те са разбирали, че ги манипулират. Често са се чувствали отхвърлени, изпитвали са самота и пълно равнодушие от страна на възрастните към техните проблеми. Объркани са и озлобени.
- И идва враг №1 – вие. Човекът, според децата, който е виновен за всички беди. И единственият изход е да се покажете от най-добрата си страна, каквато децата искат да виждат у възрастните – добър приятел, спокоен и мъдър съветник, защитник на интересите им, пример за подражание.

Вие също сте застанали върху руините, но за вас те са по-скоро строителна площадка. Какво ще построите – барака или семеен храм, зависи от вас! Това място е и ваше и ще трябва да го превърнете в свято. За вас, за мъжа ви, за децата му от първия брак. И ако не предвидите дори и малко място за тях, те безцеремонно ще нахълтват в спалнята ви, в хола, в живота и ще разрушат създадената любов. Затова работете преди всичко за себе си.

Вашата роля

Каква ще бъде тя в семейството?

- Жена, готова да стане майка на всички деца?
- Майка Тереза за всички роднини?
- Бойна другарка, която доброволно приема кръста на изкупителните молитви по отношение на доведените деца?

Може би харесвате да се превърнете в мишена на болезнени стрели от страна на децата му, бившите му роднини, които като учители ще ви проверяват дали сте силна и способна на милосърдие. Трябва да доказвате своята старателност, самоотверженост, доброта и душевно богатство. Това изисква максимално отдаване, срещу което ще получите минимална благодарност. Ако те искрено са убедени, че вие сте изкупили „страшната вина”, която се заключава в любовта към мъжа ви, всичко ще става по протокол. И всичките ви усилия ще се приемат като нещо нормално.

- Помислете добре дали искате да се превърнете в бавачка, готвачка и отговорничка на всичко, което се отнася до настоящето, миналото и бъдещето на мъжа ви, децата му и бившата му жена.
- Искате ли вие да сте господарката на своя храм, която желае внимание и любов? За да ги заслужите, трябва обикнете децата на мъжа си.
- Пробвайте бързо да определите своята роля и тогава няма защо трескаво да надявате маска.

Как да не станете враг на детето?

Трудно може да се каже на каква възраст трябва да бъде детето, за да може бързо и хармонично да влезе в новите отношения, да свикне с мащехата и да я приеме. Шири се мнение, че това най-лесно става, когато то е още много малко. Други смятат, че когато е по-голямо, осъзнава ситуацията. Но от друга страна пък се появяват болезнени противоречия и разногласия с подрастващите, защото е трудно да се отделят неговите настроения от съзнателната и целенасочена вражда.
И при малкото дете, и при подрастващите чувството на аутсайдер се появява подсъзнателно. То се ръководи от ревност, която е невъзможно да бъде контролирана дори и при възрастните. Цялата сложност при взаимоотношенията с децата се състои не толкова в това да се приемат и обичат. Те трябва да бъдат разубедени, че вие не сте врагът им, като в същото време се възпитават и направляват в нужното русло.

- Трябва да умеете да кажете”не”!
- Да намерите сили в себе си да отстоявате правата си!
- Да защити любовта си и правото на собствено мнение.
- Да имате увереност и уважение към себе си.

Всичко това е трудно да се съхрани, когато сърцето се раздира от обиди и всички усилия пропадат. Децата, които се възползват от родителските кавги, смятат това за напълно естествено. Те имат мощно средство на въздействие върху усилващото се чувство на вина у възрастните. Децата бързо улавят моментите на объркване, слабите звена, които им позволяват да манипулират. При това не се спират и шантажират, за да стигнат до желаното.
От време на време това е неосъзнато. Като пораснат, дори могат да съжаляват за импулсивните си постъпки.
И все пак се увеличава огромната стена на взаимна обида, претенциите, недомлъвките, които могат да бъдат разрушени само с взрив. Точно на него разчитат децата, за да се спасят от врага във ваше лице.
Но капката изостря камъка. Силата на позицията ви се заключава в това, че за разлика от детето, вие прекрасно разбирате смисъла на постъпките. Може да си обясните грубостта му, безобразното му поведение, отношението към вас, защото вие сте възрастен човек. Разбира се, това не означава, че трябва безропотно да понасяте всичко и да затваряте очи пред очевидните пакости, само за да не си развалите отношенията. Просто позицията ви трябва да бъде твърда като скала.
Искате да построите семейния храм, а не общежитие? Затова трябва да преодолеете всякакви трудности, да лекувате всички начални проблеми и взаимоотношения. Това е всичко, което трябва да се предаде и на детето.