Опасни ли са бета-блокерите?

Медикаментите от групата на бета-блокерите все по-убедително се прилагат при лечението на сърдечно съдовите заболявания. Така се лекуват боледуващите от исхемична болест на сърцето (стенокардия и инфаркт), ритъмните нарушения, хипертонията и др. За да се прояви ефектът от лечението с бета-блокерите, трябва да се спазват някои принципни положения: достатъчно първоначално насищане с лекарството, определяне на необходимата лечебна доза за задържане на ефекта и преминаване на намалената поддържаща доза. Това е един непрекъснат процес, спирането на лечението се оценява от специалисти и това трябва да стане постепенно. Не се препоръчва самолечение с бета-блокери (някой е похвалил определен медикамент, че му е решил проблемите и вие просто опитвате с няколко хапчета). Ще допуснете грешка: видът на бета-блокерите се избира от кардиолога и се съобразява с много други неща (възраст, заболяването, индивидуална поносимост и т.н.). Непременно се вземат предвид и съпътстващите заболявания – бронхиална астма, спастичен бронхит, диабет, наличен сърдечен блок, прилагането и на други медикаменти (напр. кордарон заради аритмията и др.)
Бета-блокерите като всички медикаменти имат и някои неприятни странични действия: поява на лесна умора (особено при възрастни), главоболие, лош сън, по-рядко депресия или личностни смущения, прояви на импотентност. Може да се развие бронхоспазъм, който да влоши дишането, също и много бавен пулс и промени в електрокардиограмата, дори сърдечен блок. Тези явления изчезват след спирането на пълното излъчване на бета-блокерите от организма.
Съвременната кардиология и фармацевтична индустрия са се насочили към създаването на бета-блокиращи препарати с подобрени качества. Те са: добра поносимост от организма и по-слабо изразени нежелани странични действия, еднократен прием в денонощието със стабилен контрол върху сърдечно-съдовата система за 24 часа, благоприятно подобряване и при сърдечна недостатъчност, независимост на медикамента от рН на организма и т.н.