Непознатият Сингапур

В туристическите гидове под рубриката „Кога да отидем в Сингапур?" пише: „По всяко време." Просто защото в страната цари вечно лято - температурите целогодишно са между 28 и 34 градуса. Паднат ли докъм 24, жените веднага обуват чорапогащи, а мъжете се екипират като за зимна експедиция.
Сингапур е икономическият лъв на Азия. То това и означава името му - Място на лъвове. Разположена малко над екватора (най-южната точка на Индокитай), бившата британска колония говори на четири езика: китайски, малайски, тамилски и английски, и четири пъти посреща Нова година в рамките на 365 дни.

Нравите

Местните жители са вманиачени гастрономи. Храната е култ, обилният обяд - задължителен. Точно в 13,01 часа всички са по ресторантите. Ядат странни неща с още по-странни имена. Поръчват от всичко, но си взимат по малко. Освен това храната им е лека - предимно морска, и затова рядко се срещат хора с наднормено тегло. Заведенията са отворени 24 часа в денонощието, а сингапурците са готови по всяко време да седнат на масата.
Когато не са на маса, сингапурците са консервативни и въздържани. Филмите, които гледат, са строго цензурирани - без целувки и неприличен език, за голи сцени да не говорим. (Ала същевременно изобилстват от насилие, кръв и вампири.) Островът е като аптека. Стигнали са дори дотам, че са забранили дъвката. Причината за необичайното вето е, че преди години основно забавление на учениците било да си лепят дъвките по вратите на метрото. Проблемът бил решен генерално: дъвките са забранени за продажба и разпространение в цялата страна. Глобите са страховити. Всъщност глобите в Сингапур са много, затова цари ред.
Ако се изплюеш, например, на улицата или си хвърлиш фаса на земята, трябва да платиш над 200 щатски долара.
За хората от островната държава най-великото творение на XX век е... климатикът. Обяснението е, че той им гарантира пълноценна работа сред жегата и влагата, което пък съответно води до доволно богатство.
Явно е така, след като финансовите анализи определят Сингапур за най-богатата ан-глоговоряща страна в света! Средната заплата е около 3000 сингапурски долара, т. е. 1700 щатски долара. Който работи, живее добре, а безработни няма. В Ситито, импозантната делова част с небостъргачите, пък за под 5000 щатски долара заплата въобще не се говори. Малайците произвеждат стока, ние произвеждаме пари, казват с гордост местните.
Другото най-най, с което се гордеят сингапурците, е, че разполагат с най-голямото пристанище на планетата. Техен е и най-големият фонтан в света, записан в „Гинес".

Етносите

По територия и население островът е на половината на България. Но на него сякаш има място за всички раси и религии.
Най-многобройни са китайците - над 70% от населението. А неизбежният Чайнатаун е сред атракциите на града държава. Китайският квартал представлява конгломерат от храмове, магазини, пазари и ресторанти, плюс непрекъснатото движение на хиляди хора, които поне първоначално ти изглеждат като роднини. Тяхната Нова година е в края на януари или началото на февруари (определя се по Лунния календар). Тогава в Чайнатаун има най-много червени знамена с йероглифи върху им и книжни гирлянди в същия цвят. Висят отвсякъде и за непривикналите очи ориентацията става почти невъзможна. През останалото време що-годе е налице някаква видимост, въпреки че у китайците по принцип е заложена склонността към заемащите голяма част от пространството украси.
В Чайнатаун се намира Тиан Хок Кенг Темпъл - най-старият и най-почитаният китайски храм в Сингапур. Построен е в началото на 1821 г. и е свещено място за таоистите.
Малайците, които са около 15% от населението, заедно с индонезийците сформират мюсюлманската общност на острова. Тук е мястото да се отбележи, че след оттеглянето на британците през 1959 г. Сингапур става част от Малайзия, но съществените различия между двата народа водят до обявяване независимостта на града-държава. Това става през 1965 г. Главното разминаване е по въпроса за религията. Самите малайци не били особено възхитени от обединението с южната съседка заради огромния брой християни, които я обитават. Чувствата се оказали взаимни.
Днес малайците, останали в Сингапур, поддържат своите традиции в т. нар. Арабски квартал, близо до централната артерия „Орчър Роуд". Там се издига и Султанската джамия - най-голямата в страната, още един символ на търпимостта и толерантността, а може би и на неподлежащия на коментар строг ред, властващи на острова. Джамията е проектирана от Денис Синтра през 1928 г., в екстериора й е наблегнато на масивното злато.
Трети по численост са индийците. Близо 6%. Те са сътворили най-шарената ареа в Сингапур - Литъл Индия, или иначе казано Малката Индия. Това е царството на вегетарианската храна, на безбройните магазинчета с индийска музика и филми, на дюкяните със злато, на сергиите с вестници и списания, изписани с неразбираеми букви, и на бога Хинду.
Местните обичат да се хвалят, че в Малката Индия могат да бъдат купени по-добро сари и по-хубави килими, отколкото в самата Индия. И май са прави.