Красотите на Израел

Като в някаква приказка, изпълнена с вълшебства, в началото на април, само два дни преди да започне празникът Пасха (еврейският Великден) се озовавам в свещената земя на Авраам и Иисус Христос. Този празник продължава осем дни, през първия и последния изобщо не се работи - всички добри хора блажено си отпочиват. Не работи и градският транспорт (за разлика от нас, където в такива дни се пускат допълнителни влакове и автобуси). Затова веднага след пристигането, започна моят поход из градините на Израел.

Малко история

В зората на човешката история от хълмовете на Месопотамия до долините на Нил в Египет са процъфтявали древни цивилизации, зародило се е земеделието, възникнали са занаяти и промишленост, пускали са корени първите научни знания за човека и природата. В древния Библейски период (от 5000 до 1200 г. пр.н.е.) тук възникват градове-държави и се оформят търговските пътища на възникващите империи. През Медния век Египет разширява своето господство и завоюва градовете на Ханаанската земя. Израелският период съвпада с Железния век и се свързва с царуването на Давид и неговия син Соломон.
До началото на новата ера преминават господството на Асирия, а след това на Гърция. Александър Македонски пренася тук гръцката култура, като оказва уважение на местната религия. След неуспешното управление на наследниците му, Помпей превръща Юдея в част от Римската империя, която усилено преследва ранното християнство. Император Константин слага край на това, а неговата майка Елена започва да строи църкви по светите места. Идват византийците, а след тях - персите, които започват да рушат създаденото. Появяват се и радетелите на новата религия – мохамеданите. Те окупират светите места за столетия. Появяват се и кръстоносците, които папа Урбан II насочва като спасители на светините. В историята на тези земи оставят отпечатък и войските на Наполеон, и британският протекторат. През 1948 г. с решение на ООН е обявено създаването независима държава Израел. Разпилените по света евреи започват да се връщат в земите на предците си. Сред разрушенията на богатото архитектурно наследство и пустинната земя започва нова ера на строителство и възход която продължава вече шест десетилетия.

Тел Авив

В ранна утрин поемаме от Тел Авив за третия по големина град в страната - Хайфа, с около 270 000 жители. Пътят преминава през леко хълмиста равнина на север. От дясно се извисява планината Кармел (в превод името й означава лозе). Асфалтовата настилка е в идеално състояние, като че до сега тук не са преминавали превозни средства. По цялото протежение на пътя са изградени плитки или по-дълбоки отводнителни канавки, укрепени с трева, декоративни храсти или цветни лехи.
Противно на очакванията за пустинен пейзаж, пред нас се откриват непрекъснато променящи се картини, винаги богато наситени със зеленина. Нивите са избуяли, едрите класове очертават равна повърхност. Често преминаваме край зеленчукови градини с идеално подредени редове от салати, артишок, бобови култури. Лукът и чесънът са с гигантски размери в сравнение със сортовете, които отглеждаме у нас. Впечатляват насаждения с опунция, достигаща близо два метра височина. Цветовете й блестят, като че са покрити с роса. Плодовете й достигат размерите на яйце и се използват за храна. А когато от време на време пътят минава по-близа до планината, пред погледа се простират безупречно подредените лозя и овощни градини от ябълки и круши.
Неусетно наближаваме

морския курорт Натания

който сравняват с нашия „Слънчев бряг”. Жителите са около 180 000. Непрекъснато се строят нови модерни жилища и хотели. Околностите му се смятат за райската градина на земята. Тук най-често се виждат лимонови и портокалови насаждения. И тъй като сега са в масов цъфтеж, упойващият им аромат се разнася навсякъде. Обичайна гледка са сребреещите се отдалеч маслинови горички. А навлезеш ли в приказния град, любуваш се на нагиздените с различни видове палми улици. Средата на уличното платно е цветна градина, при това капково напоявана. Къщите са оградени с живи плетове от китайска роза, лантана и различни видове грамофончета. Но най-впечатляващи са отрупаните с цветове бугенвилеи. Тук сортовете от този храст са не само цикламени, каквито са предлаганите в цветарските магазини у нас, но и червени, оранжеви, дори и бели. Всички балкони са обкичени със саксийни цветя. Много често това са ампелни бегонии или сакъзчета, грациозно увиснали, отрупани с цветове.
По пътя се отбиваме

в националния парк Кейсария

съставен от 17 съоръжения, едни от които строени и използвани още от цар Ирод, а други в по-късни епохи. Сред тях са театър, два амфитеатъра, дворец на рифа, хиподрум, синагога, площад с храмове, площад със статуи, акведукти, укрепления, бани и много други. Най-добре е запазен амфитеатърът на Ирод. Останките на другите съоръжения са реставрирани частично и се пазят като светини. Най-впечатляващото е, че попаднал в този резерват на небивал някогашен разкош, посетителят се чувства приятно, защото по старинните улици и между отделните съоръжения са засадени палми, кипариси и много цветя. Използват се предимно сукулентни видове, които обхващат обширни площи и почти през цялата година цъфтят изобилно.

Към Хайфа

Някога тези райони са били блатисти места. След като ги закупува Родшил, започват мелиоративни работи. Изграждат се дренажни канали и се засаждат евкалипти. Така огромни пространства се превръщат в културни площи. Сега край пътя се редуват маслинови гори, палмови насаждения и множество цъфтящи храсти. Особено впечатляващи са пищно разцъфтелите калистемони, тук достигнали размерите на дървета.
Наближаваме единственият голям залив, където е разположено най-голямото пристанище на страната и с приказния град Хайфа. Носът, оформящ залива, е последното възвишение на планината Кармел. Наричат го Стела марес - Звезда на морето. Тук човешките дела допълват природните дадености. На най-високото място като стрела отправена към Космоса се извисява тясната висока сграда на Хайфския университет. Благодарение на него, градът се е превърнал в център на компютърните технологии и биотехнологиите. Уникални са и двете абсолютно еднакви минарета, които при известна позиция изглеждат като едно. В града има няколко музея - на Железопътния транспорт, на Хляба и на Индустрията. Това е единственият град в страната, в който има метро с 6 станции.
Но Хайфа е известен преди всичко като център на Бахайската религия. Зародила се през 19 век, неин създател е Бахаулла. Днес тук е неговата гробница, както и храмът с позлатения купол, който се издига, на склоновете на планината Кармел.

Храмът на бахаите е величествен и красив

За да се подчертае тази красота и да се прослави вечността на природата, хармонията и мира, около него се изградени градини, които са безспорен шедьовър на ландшафтната архитектура.
Работата по тях продължава няколко години. През 2001 г. са тържествено открити, като едно истинско чудо на света. Славата им се носи по целия свят в който живеят над пет милиона последователи на Бахаулла. През юли 2008 г. на заседанието си в Квебек, комисията на ЮНЕСКО включи светите за последователите на религията на бахаите места в списъка на световното културно наследство. Днес непрекъснато се посещават от поклонници и туристи от цял свят.
В центъра на бахайските градини естествено е храмът. Под и над него са оформени по девет тераси. Според даденостите на терена те са от 60 до 400 м широки. От най ниските тераси до храма води път от 1700 стъпала. Покрай него се издигат стройни кипариси. Терасите са засети с трева, която винаги се поддържа в идеален вид. На всяка тераса в лехи или изящни фигури са засадени цветя. Впечатлява фактът, че са застъпени всички багри в хармонично съчетани композиции. Много често се използват цветя с жълта или оранжева багра, символизиращи величието на слънцето.
Разходките из градините на терасите продължават с часове. Тук посетителите се наслаждават на идеално поддържани дървесни видове. Погледът ми е привлечен от вълшебно очертаващите се сенки на клоните, изписани върху тревния килим. А приказните палми, като че ли са изваяни в пълна хармония с околната среда. Оригинални са стилните правоъгълни градинки, или градинките с форма на звезди. Цветята винаги са свежи, защото за тях се грижат неуморно поклонниците на бахайската вяра. Те идват тук за да вложат лично своя доброволен труд в поддържането на градините.
Особено впечатление прави настилката на пътеките. Дребните камъчетата са подбирани от морското крайбрежие. С червените са застлани местата, където е разрешено да се движат посетителите. Секторът с кактусите пък е покрит с много фини бели камъчета, създавайки чуден фон за тези рядко красиви творения на природата.
Тук всичко е устроено така, че не само съзерцаването на цветята отблизо е приятно. Изкачвайки се тераса по тераса, хвърляме поглед от висините към безкрайната морска шир. И от тераса на тераса градината заблестява с нова красота, неизмерима с познатите ми до сега усещания.