Шотланската космическа градина

Там някъде в Шотландия, близо до Дъмфрис, през 1989 година група ентусиасти – съпрузите Чарлз Дженкс и Маги Кесуик заедно с техния градинар Алистър Кук, съдават една от най-оргиналните градини на планетата:

Градината на космическата теория

Това е частна градина, която е отворена за обществеността само един ден годишно през месец май. Особеното, което отличава градината от подобните й е, че тя съдържа необикновени геометрични форми, които впечатляват ума. Пресъздаденият пейзаж е вдъхновен от постиженията на науката и математиката. В обработеното пространство са издигнати съответни скулптури, като ладшафтът е тематично оформен и пространствено изобразява черни дупки, фрактали, паралелни светове, все елементи от структурата на вселената с подчертаване на тяхната променяща се природа.
В тази градина посетителят няма да намери изобилие от цветя, но тя е изпълнена с конкретно приложение на математически формули и демонстриране на научни явления в обстановка, която елегантно съчетава естествени елементи и изкуствено създадени симетрии и криви. Уникална е като градина. Дизайнът е необичаен и впечатляващ. Например могилата, която е издигната в единия край на градината, пространствено представя числовия ред на Фибуначи.

Над оранжерията, която служи за поддържане на растенията, е поставен метален надпис с принципа, който властва в тази градина: „Основните закони, които господстват и дават живот на вселената”. Декодирането на това послание се разкрива чрез решаването на голямата 3D кръстословица с много завоалирани подсказки.
Това, което създателите на градината са направили, е да превърнат почти 20 годишен труд не само в произведение на изкуството, но в нагледна илюстрация на представата за съвременната космическа терория. Направен е опит чрез формите на пейзажа да се пресъздаде онова, което повечето от нас носят във въображението си – основните въпроси за човешкото съществуване – какво представлява светът/вселената/ човешките същества? Защо се намираме тук и сега? Какъв е смисълът на всичко това?

Според своя създател Чарлс Дженкс “градината представлява пъзел, който следва да бъде разгадан, като някои от елементите са ясни, а за други човек трябва да се досети”. Самата градина преобръща традиционното градинарство с главата надолу. Като се има предвид, че повечето градини и паркове обикновено пораждат романтични представи и усещания у поетичните натури и подтикват писателите да търсят утеха и спасение в красотата, Дженкс променя този подход. Авторът пресъздава представата си за научните достижения в една нетрадиционна за това среда. Напълно възможно е посетителите да не са в състояние да обхванат в пълнота сложността на третираните въпроси, но поне са принудени да погледнат на тях и конкретно да си взаимодействат с тях.

Например, ако човек са изкачи на „Могилата на Охлюва”, може да се впечатли от факта, че това, което изглежда като спирала всъщност е двойна спирала. Тези, които не могат да бъдат заблудени, ще отрият, че на връщане слизат по различна пътека от онази, по която са се изкачвали. Не е ли впечатляващо и градината не представя ли проекция на нашия живот?! Гигансктата „Могила на охлюва”, за която стана дума, фактически редставлява тясна пътека, която се вие по периметъра на могила и е фактически двойна спирала подобна на гръбнака на всяка ДНК молекула на планетата.
„Градината на космическата теория” е изпълнена с идеи, асоцииции и игри, съчетани със спиращи дъха на посетителя гледки и прекресна ексцентричност. Дженкс използва пейзажа и дизайна, за да хвърли светлина върху начина, по който ние възприемаме Вселената. Така градината се превръща в място, което следва да бъде изследвано и проучено, като за тази цел е необходимо да бъдат включени всички сетива и усещания – включително чувството за хумор. Показаното е по-скоро закачка и желание да се погледне на научните постижения от една различна гледна гочка. Нима науката няма право да бъде забавна?

С помощта на основната тема на извиващите се криви Дженкс създава пейзаж "на вълни", който непекъснато повтаря лайтмотива за спиралата в продължение на цялата градина. Пейзажът е разделен на преминаващи от една в друга градини: „Смисълът на честната игра” ; „Градината на здравия разум” съществува градина „Напуснете сетивата си”. „Градината на шестте чувства”, например, отразява петте сетива и шестото чувство на човека - интуицията. В тази градина са разположени домашни растения, посадени в цветни лехи, които стимулират определено чувство.Например, лехата, посветена на обонянието, е засадена с ароматни цветя, докато лехата, посветена на усещането, е засадена с бодливи храсти и коприва.
По този начин създателите на градината са се стремяли, запазвайки връзката си с природата и с пейзажа, да представят своето виждане за нагледното изобразяване на научните достижения. Това, което е постигнато в „Градината на космическата теория”, е да се провокира посетителското мислене. Интересът към нея е постоянен. Освен хора, които искат да видят нещо необичайно, тук идват и учени, за да се насладят на пространственото изображение на различни сложни понятия от вселената и живота, разкрити чрез много символика и различни гледни точки.