Слънцето на Корфу

Остров Корфу (Керкира) има славата на едно от най-романтичните места в света. Дължи го вероятно на факта, че съчетава в себе си екзотичен привкус, топлотата и непренудеността на южните народи, но най-вече - на магията на невероятната природа, създала това чудно кътче.
Корфу принадлежи към групата на Йонийските острови. В бреговете му плискат вълните си Йонийско на запад, Адриатическо на север и Средиземно море на юг. Заради интересното си местоположение островът притежава уникален мек климат, а свеж вятър полъхва дори през най-топлите месеци. Корфу е втори по големина сред Йонийските острови. Той е дълъг 60 и широк от 4 до 30 километра. Бреговата му ивица е 217 километра, а общата му площ е 592 кв. км.

Малко история

Корфу има богата и многовековна история, известен е още от времето на Древногръцката цивилизация. За пръв път го споменава Омир в Одисея, който го нарича богата и плодородна земя. Известният Аполоний Родоски пише, че именно там са акустирали Язон и Медея, връщайки се със златното руно от Колхида. Названието му произтича от името на прекрасната нимфа Кeркира, която довежда на острова бог Посейдон.
Второто му име се появява през византийски времена от думата Корифи - връх, заради издигащият се над града акропол. От думата Корифи произхожда названието Корфу, известно по цял свят.
Във византийския период на острова се разпространило християнството. В същия период Керкира била подложена на набезите на готите и норманите. През 1147 година византийският император заедно с венецианския флот освобождават Керкира от норманите, но след това идва период на венецианско окупация, която продължава от 1386 до 1797 година.
Венецианците организират управлението на острова по свой маниер, пренасят своята култура и изкуство, застрояват столицата със сгради във венециански стил, възстановяват старите крепости. В този период на острова се засаждат огромно количество маслинови дървета, за да покриват нуждите на Венеция от зехтин. Венецианското управление защитило острова от турското владичество, което се простряло над цяла Гърция, а краят мусложил Наполеон, след като завоювал Йонийските острови през 1797 година.
Близо век след това, на 21 май 1864 г. Корфу, заедно с другите Йонийски острови става част от свободна Гърция. Независимо от разрушенията и трудностите, свързани с двете световни войни, жителите му успяват да го запазят, съживят и днес той заслужено е сред най-известните туристически дестинации.

Столицата Корфу

Град Корфу или Керкира е един от най-привлекателните градове в Средиземноморието. Разположен в средата на източното крайбрежие, той е като малък полуостров издаден в морето. Неговата неповторима красота идва от невероятното съчетание на архитектурни елементи, останки от различни култури, събрани в едно цяло. Старият град е най-големият в Гърция "жив" средновековен комплекс. Живописните стръмни улички водят към паметници, византийски църкви, венециански стълби и облечени в мрамор фонтани.

Някои части на града и по-голямата част от общината носят съвременен дух, но навсякъде може да откриете венециански, френски и британски следи, които напомнят, че турците никога не са завладявали Корфу.
В Керкира има две крепости - едната е византийска, преустроена и укрепена от венецианците през 1546, а новата (Бреговата) крепост е построена през 1576г. за защита от турските набези.
Една от най-големите забележителности на града е площад Спианад. Смята се, че в цяла Гърция няма равен на него по красота. От този площад се виждат всички забележителности - старата крепост, свързана с венецианската окупация, дворецът "Св. Михаил и Георги", изграден с камъни от остров Малта за резиденция на гръцките крале. Едно от най-романтичните кътчета на града е архитектурният комплекс "Листон". Той е копие на парижката улица "Риволи", тъй като е построен от същия инженер Лесер. През деня сводестите прозорци и венецианските фенери създават особен уют в многобройните кафенета, а вечер запалват светлинни феерии. Зад "Листон" са търговските улички на стария град с безброй магазинчета.

Църквата Св. Спиридон

Църквата, посветена на Св. Спиридон, се издига в сърцето на стария град Керкира. Архитектурата и е типична за Йонийските острови, силно повлияна от западноевропейския Ренесанс. Особено интересен е таванът на сградата, разделен на седемнайсет секции с изображения на сцени от живота на светеца. Вдясно от олтара, в сребърен ковчег, се пазят мощите му. Спиридон се счита за покровител на острова - според местните жители именно благодарение на него Корфу никога не е бил завладяван от османските турци.

Дворецът Ахелион

Ахилион е разположен сред девствената растителност на Корфу, във вътрешността на острова. Построен през XIX век като лятна резиденция на императрица Елизабет Австрийска (известна като Сиси), дворецът впоследствие става собственост на немския кайзер Вилхелм. И двамата са оставили своя отпечатък в архитектурата и вътрешната уредба на Ахилион, за да придобие комплексът днешния си впечатляващ изглед. Във вътрешността му е уредена музейна експозиция, посветена на живота на тези колоритни личности. Впечатляват статуите на победоносния и умиращия Ахил в парка на двореца, композицията "Годишните времена", както и изгледа към град Керкира и морския бряг от страничната панорамна площадка.

Канони

На полуостров Канони, непосредствено до летището на о.Корфу се намира манастира Влачерна. Оттук тръгват и морските таксита за Пондикониси (Мишият остров), където се намира древен манастир. На него е построена църквата Пантократор (11в.).


Палеокастрица

На около 26км от столицата се намира Палеокастрица - най-красивото кътче от острова. Тук са красивите заливи, кристално чистите води с променящи се цветове, най-красивите плажове и залези. Над всичко това се издига манастирът „Пиги“ с красивия си двор с много палми, цветя, осветени фонтани и аристократични пауни. Построен е през 1225 г. и реставриран в края на XVIII и началото на XIX век. Тази панорама се вижда най-добре от хълма край с. Лаконес, наречен още Балконът. Тук дъхът ти наистина може да спре от толкова природна красота и великолепие. Според легендата на мястото на Палеокастрица се намирал древният град Алкинос, столица на феаките. По тези брегове бродил Одисей, запленен от приказния остров и Нафсика. Когато корабът, на който отплавал за Итака, се завърнал отново тук, разгневеният Посейдон го вкаменил и днес скалата в морето е известна като „каменния кораб“.

Сидари

В малкото селце Сидари се намира един истински природен феномен. Пясъчните канали, образувани от морските води представляват изумителна гледка на която може да се наслаждавате с часове. Местните наричат тези канали с общото име „Каналът на Любовта“. В близост до Сидари се намира и селцето Ангелокастро. Местните вярват, че ако двама влюбени се изкачат на най-високата точка на планината и застанат с стиснат ръце за 15 мин те никога няма да се разделят.