Прекрасната огърлица на двореца Мирабел

Градините на двореца Мирабел в Австрия са едно изящно бароково творение на градинарското изкуство. Историята им се помни вече четири века. Но днес звучи като приказка за любовта, разказвана вече четири столетия.
За хората, обичащи пътешествията, Австрия е притегателно място. В централната й част, във висините на Алпийската планинска верига, се е разпростряла областта Залцбург. Главният й град е със същото наименование.


Залцбург - този град приказка

се е сгушил сред висините на планината върху три хълма. Разпростира се на двата бряга на пълноводната река Залцах. И за да бъде връзката постоянна, над реката са изградени многобройни мостове. Символът на града - крепостта Хохензалцбург, е построена през 11 век на най-високото място, за да бди от там като верен страж.
Този замък е признат за една от най-добре запазените и е единствената непревземана средновековна крепост в Европа. А че наистина крепостта е била недостъпна, се убеждаваме при опита да достигнем до нея. Няма шосеен път, има само една стръмна и тясна пътечка.
Е, през ХХ век въпросът е решен с романтичното преплитане на екзотиката и постиженията на техниката - миниатюрна зъбчата железница, летяща почти вертикално нагоре. Естествено, че използвахме този вариант, за разгледаме Залцбург от възможно най-високото място. И се уверяваме - това наистина е приказен град. Всички квартали са потънали в зеленина. Освен вековните горски видове дървета тук се използват много цъфтящи декоративни храсти и лиани. Свежият въздух ухае на спирея, будлея, лоницера, жасмин и други. Струва ти се, че протегнеш ли ръка, обезателно ще докоснеш цветя.



Много и разнообразни са дворците в Залцбург, оградени в китни градини, но

искрящата перла сред тях са Градините на двореца Мирабел.

В днешният си вид паркът е проектиран и разработен от архитект Фишер фон Ерлах в края на 17 и началото на 18 в. Северната врата на парка е образец за изкуството на тукашните стари майстори железари. Стълбата с розите води до фонтана Пегас, който е дело на скулптура Каспар Грас от 1661 г. Големият фонтан в центъра на градината е обкръжен от четири скулптурни групи, дело на скулптура Мосто от 1690 г. Те символизират четирите елемента на природата, изразени от митични образи - огън - бягството на Еней от Троя, въздух - сражението на Херакъл с Антем, Земя - Плутон похищава Персефона и вода - Парис носи Елена. В задната част на градината е Зеленият театър, построен в началото на 18 век. Около “сцената” вместо стени се издигат високи колони от красиво подрязани чимшири. Неголяма, но обикаляща от всички страни ограда с цъфтящи в розово хортензии е скулптура, в която е вграден образът на Саломе.
Всичката тази хубост е била достъпна само за шепа хора. Едва през 1854 г. император Франц Йосиф открива градината за публиката. Сега спокойно се разхождаме и се любуваме на божествените красоти на градините, построени в бароков стил. Тук цветните елементи въздействат силно. Красотата и пищността им са ефектни, защото са съобразени със сезонните промени и сроковете на цъфтеж на отделните видове. По специален план всичко се преустройва сезонно. Това става за часове през определени нощи. За да бъде видът на градината винаги в изящно състояние, новозоасадените цветя са в специални саксии.
През юни в грейналите като в килим от панделки лехи цъфтят предимно бегонии семперфлоренс от най-различни сортове. Висок декоративен ефект се получава от циганчето, лобелията, маргаритките, салвията и много други. Цинерария маритима с нейните сребърни листа е използвана много сполучливо. Съчетаването на багрите в отделните елементи е наистина като в неразказвана приказка.
Ефектни групи се оформят от цъфтящи храсти. Много предпочитани са жълтите и червените рози, както и белите жасмини. Изграждат се красиви фигури и лабиринти от чимшир във вид на живи огради. Виещи се растения издигат приказни стени и арки. Обстановката е прекрасна и създава условия за отмора и естетическа наслада. Затова градините на Мирабел допринасят за непомръкващата слава на града на Моцарт - Залцбург.



Творение на романтичната любов

Преди 400 години архиепископ на Залцбург е бил Волф Дитрех фон Рейтнау. Пленително романтична била неговата любов с красавицата Саломе Алът, дъщеря на знатния търговец и градски съветник Вилхелм Алът. Венецът на тази любов бил изплетен от петнайсетте деца, които му родила. Отплатата за това била голяма и от сърце - през 1606 г. архиепископът построил на любимата си замък с огромна градина. Нарекъл го на нейно име “Алтенау”. Щастието обаче продължило кратко. През 1612 г. поради религиозни гонения той бил затворен в крепост, където дочакал края си. Когато приемникът му, неговия племенник Марку Ситтикус, приемал новото си владение, възкликнал: “Мирабел”, което ще рече “прекрасен вид”. От тогава и до днес името остава непроменено.
Любопитен е фактът, че мраморната зала, която някога е била банкетна на архиепископа, сега е преустроена и функционира като една от най-красивите зали в света за бракосъчетания. Смята се, че на тези двойки, които я използват, тя носи голямо щастие… разбира се, като продължение на вълшебната приказка за голямата любов.



Бегъл поглед отвътре

Днес крепостта Хохензалцбург е превърната в музей. В централната част са княжеските покои. С особена художествена стойност се отличава “златната стая”. Стените й са украсени с уникална късноготическа позлатена дърворезба. Таванът, също резбован и позлатен, се поддържа от четири мощни колони от мрамор. Отвсякъде струи блясък. Заслужава да се види най-старият в Европа орган, който датира от 1501 година. Заради мощността на звуците той е наречен “Залцбургският бик”.