Баварските замъци

Четири са най-популярните баварски замъци – Хоеншвангау, Нойшванщайн, Линдерхоф и Херенхимзее. Всички те са свързани с живота и фантазиите на „лудия” крал Лудвиг. Историята на този романтичен крал е необикновенна и завършва загадъчно във водите на езерото Щарнберг. И до днес обсоятелствата около неговата смърт не са изяснени.

Хоеншвангау

Той е най-непретенциозният от четирите замъка. Намира се близо до стария баварски град Фюсен. Построен като гранична крепост от рицарите Швангау, Шванщайн тъне в руини до 1830 г. Но през трийсетте години на XIX в. престонаследника Максимилиан го възстановява и му дава сегашното име Хоеншвангау (Висок Швангау). Замъкът е преустроен в английски стил от епохата на Тюдорите. Въпреки средновековната атмосфера – стенописи с рицари и трубадури, многобройни мотиви с лебеди и тежка мебелировка, замъкът създава усещането, че доскоро тук е кипял живот. И наистина той е използван като резиденция от династията Вителсбах. В Хоеншвангау младият Лудвиг прекарва голяма част от детството си. Тук той се среща с Рихард Вагнер и започва известното им приятелство. В замъка все още се пази пианото, на което те са свирили заедно.

Нойшванщайн

Той е най-популярния и най-романтичния от трите замъка. Построен е на хълма срещу Хоеншвангау и впечатлява със своите фантастични кули, кулички и еркерни елементи. Строежът на Нойшванщайн започва по заповед на Лудвиг през 1869 г. и е изцяло плод на фантазията на младия крал. Лудвиг черпи идеи за архитектурните решения от оперите на Вагнер. Цялата история на Лоенгрин е представена чрез лебедови мотиви в Салона за гости. Византийската зала пък е проектирана по модел на Дворцовия параклис в Мюнхенската Резитенция.
Ако искате в най-голяма степен да се насладите на Нойшванщайн, отидете на пешеходния мост Мариенброке, разположен срещу замъка в жрелото Пьолат.

Линдерхоф

Разположен в тихата долина Грасвангтал сред планините Амергебирге, Линдерхоф е по-скоро дворец отколкото замък. Построен е по заповед на Лудвиг от придворния архитект Георг Долмана между 1872 и 1878 г. В този замък кралят влага идеи от италианското вилно и градинарско изкуство.
Главната фасада на замъка е с тераси. Пред нея има басейн с позлатена скулптурна група. Струята на фонтана тук се издига на височина 30 метра. След портала на сградата посетителят попада в красив вестибюл, който води до една от основните забележителности на двореца – спалнята, която е най-голямото помещение в сградата. Проектирана от театралния художник Анжело Квадлио, тя е разширена и завършена от Юлиус Хофман. От южната страна на спалнята се намира Огледалната зала. Много специалисти смятат това помещение за един от върховете на майсторството на немските архитекти, които са били най-добрите в Европа в обзавеждането на огледални зали. Традициите на този занаят по германските земи са още от 18-ти век. Друга забележителност на Линдерхоф е западната стая с гоблените, наричана още музикална.
Освен главната сграда интерес за туристите представляват Мароканската къща и Венерината пещера, както и разкошният парк с италиански терасовидни градини и френски фигурални лехи.

Херенхимзее

Разположен е на остров Херен сред най-голямото баварско езеро Химзее. Замисълът на Людвиг е да направи дворец, подобен на Версай. След смъртта на краля строителството е преустановено и дворецът остава незавършен. Въпреки това си струва да се види, заради огромната Огледална зала и парка във френски стил. В Херенхимзее се намира и музеят на Лудвиг II, където можете да се запознаете с драматичния живот на „приказния” крал.

Допълнителна информация

Всички замъци могат да бъдат посетени единствено в състава на групи, придружени от екскурзовод. Групите са с езкурзоводи на немски или английски език, или с аудиогид. Тък като броят на туристите в групите е ограничен, постарайте се веднага след като стигнете съответния замък да се снабдите с билети, за да не чакате дълго време. Билетите за Хоеншвангау и Нойшванщайн се продават на една каса, тъй като двата замъка са близко един до друг.