Пратерът – безкраен празник по австрийски

Колко много асоциации предизвиква споменаването на австрийската столица! И всичките са свързани с радостни преживявания! Виенски валс, виенско кафе, виенски кифлички, виенски балове, виенска класика... От XVIII век Виена е призната за един от най-красивите европейски градове и до ден-днешен не е загубила очарованието си. Некоронованата столица на музиката и забавленията наистина е град, в който живее радостта.
Специално място във виенския пейзаж, а и в целия стил на виенския живот, заемат градските паркове и градини. Освен прочутите дворцово-паркови ансамбли Шьонбрун и Белведере, Виена буквално е потопена в зеленина – от малките цветни лехи и градинки до огромните зелени масиви на Аугартен, Пратер и Виенската гора. Никой не може да си представи Виена без най-големия и известен неин парк - Пратера. Той заема повече от половината площ между Дунав и Дунавския канал. Открит е през XVIII век и досега не е изгубил привлекателността си както за виенчани, така и за безбройните гости на града.

Ливадата се превръща в Лунапарк

Името Пратер идва от латинската дума praterum, която означава ливада. Гористата местност, където е разположен паркът, се споменава още в летописи от 1162 година. През 1560 г. Максимилиан II създава тук ловно имение, достъпът до което бил възможен само за императорските приближени. Чак през 1766 г. император Йосиф II направил Пратера любимо място за отдих на гражданите. Те можели да се разхождат по дългата 4 км алея, засенчена от двете страни с кестени, пренесени от Турция, които били истинска сензация тогава. Повечето от тези дървета растат щастливо и днес. Предприемчиви хора бързо поставили сергии с лакомства, навсякъде се настанили улични музиканти и актьори. В многобройните кабарета можело да се гуляе и танцува до късно вечер, а в алеята на кренвиршите можело да се похапне вкусно, сръбвайки чудесна бира.
И макар кренвиршите и кабаретата да били считани за плебейски удоволствия, виенската аристокрация също скоро превърнала Пратера в задължително място, където в неделните дни отбраното общество се събирало да демонстрира лукса си.
През дългото си съществуване Пратер е преживял множество перипетии, но отново и отново се е възраждал, за да остане и днес един от символите на веселия и щастлив виенски начин на живот. Въпреки че мнозина го оприличават на европейски Дисниленд, той си е типично виенско изобретение, както кафето и щрудела. Носталгичните нотки по отминалите времена, както и напълно съвременните забавления, които могат да се изживеят в него, примамват жителите на австрийската столица, а също и многобройните туристи да се завръщат отново и отново. Именно стариността и клишираността на забавленията, които нямат нищо общо с американските увеселителни паркове, им придава неповторима прелест.

В Пратера има атракции за всеки вкус

Запазена е например въртележката с живи понита, построена през 1840 г., в къщите на смеха и ужаса можеш да покачиш адреналина си така, че да ти стига за цял месец.
През по-миналия век в парка са се устройвали представления на открито. Главни герои в тях са били местният герой на анекдотите Хансвурст, както и шутът Касперл. Фигурите на персонажите от този народен театър са изложени в Музея на Пратера, който се помещава в сградата на планетария. Идеята за такива достъпни за всеки планетарии също е тръгнала от Виена и се е разпространила из цяла Централна Европа, където нито един голям парк не се лишава от тази приятна атракция. Писателят Алберт Щифтер в своето есе „Пратер” е написал следното: „Малко градове в света могат да се похвалят с подобно явление, каквото е нашият Пратер. А какво е Пратер, парк ли? –Не. А може би е увеселително заведение – Не. Или поляна? – Не. Може би е гора? – Не. Тогава може би градина? – Не. Но все пак какво е? Пратер е всичко това, взето заедно.”

Алеята на кренвиршите

Заради нея цялата западна част на парка се нарича Вурстерпратер или Кренвиршен Пратер. Тя и сега е притегателна и вкусна атракция, въпреки че някои отричат кулинарния произход на името й. Според тях то е дошло от героя на уличните представления Хансвурст. Кое е вярното, едва ли има значение, важното е, че посетителите са доволни и весели.
Една от знаковите атракции както на Пратера, така и на целия град, е прочутото Виенско колело. От 65-метровата му височина може да се види панорамата не само на парка, но и на града, а и то може да се забележи от всяка точка на австрийската столица. Виенското колело било построено през 1896 г. в чест на годишнината от коронацията на Франц Йосиф I. Проектирано е от англичанина Уолтър Басет, който вече бил построил такива колела в Париж, Блекпул и Чикаго. Нито едно от тях обаче не успяло да си извоюва такава популярност като виенското и днес никой дори не си ги спомня. Австрийците обаче не само че не го оставили да бъде разрушено, но и до днес го поддържат в автентичния му вид, а то продължава да привлича любителите на веселите и простички забавления. Затворените му кабинки приличат на мънички червени трамвайчета от края на XIX век. В тях няма седалки и не може да се каже, че от днешна гледна точка са удобни. Стените им са надраскани с имена, дати, и всякакви надписи, оставени от безбройните посетители. Скоростта, с която се върти, е направо смешна за нас, които сме свикнали всичко около нас да става много бързо. Едно завъртане трае цели 10 минути, но въпреки това или точно затова желаещите да се качат на него никога не свършват.
По-слабо облагородена и лишена от разнообразни атракции е частта от Пратера, наречена Грюнпратер, което в превод ще рече Зеленият Пратер. Това е очарователна истинска гора на дунавския бряг, в която може да се прекарат незабравими часове сред шума на листата и песните на птиците. Тук може да се спортува, да се кара велосипед, да се поплува в някой от басейните. Най-забавно до нея може да се достигне на Лилипутбана – миниатюрно влакче, което може да се вземе от гарата близо до виенското колело. Пътешествието с него трае само 10 минути, има само една спирка, но ще ви закара на цели 4 километра сред Зеления Пратер.
И днес създаденият за забавления и гастрономични удоволствия Пратер е предпочитано и напълно достъпно място за хората, желаещи да прекарат добре времето си в непретенциозна обстановка и с традиционни развлечения.