Тежката артилерия в кухнята

Списъкът на кухненска посуда на съвременните домакини не се изчерпва само с тенджери и тигани, но тъй като тези два вида са едва ли не най-разпространени в кухненската “тежка артилерия”си струва по обстойно да се запознаем с тях.
Днес понятия, като хигиеничност, екологичност, ергономичност и естетичност са придобили нов смисъл, а емайлираната, медна и алуминиева посуда отстъпва класациите на своите посестрими с незагарящо и незалепващо покритие, неръждаема стомана, огнеупорно стъкло и чугун.

Върхова популярност – историческа справка:

Тенджерата, като съд за варене на продукти се появява през XVII век във френската кухня. Първоначално е изработвана само от мед и се употребявала за приготвяне на задушени блюда, сосове, но не и супи (до края на XIX век, когато се появяват емайлираните съдове).

Стъклени съдове

Стъклените съдове добре поглъщат топлината, а натрупаната такава се задържа дълго поради ниската топлопроводимост. Така блюдата в тях не изстиват дълго време. Посудата от огнеупорно стъкло притежава забележителни хигиенни свойства. Като материал стъклото е абсолютно инертно към всякакви храни и не придава никакви странични привкуси и миризми. Още един “плюс” – в такъв съд може да се съхранява готовата храна. Освен красотата и естетиката, съдовете от стъкло са идеални за използване в микровълнови печки. С готвенето на открит пламък обаче трябва да се внимава – стъклото може да се спука.

Съдове от неръждаема стомана

Изработват се от хром-никелова сплав 18/10, където числата обозначават процентното съдържание на хром (18%) и никел (10%). Именно при такова съотношение се получава най-еднородна и не ръждясваща сплав. Съдовете от неръждаема стомана са изключително хигиенични. Сплавта на желязо, хром и никел притежава високи антикорозионни свойства, устойчива е на въздействието на киселини и основи, не променя вкуса и цвета на храната и е съвършено безвредна. В такъв съд може не само да се готви, но и дълго време да се съхранява храна.
По принцип съдовете от неръждаема стомана имат многослойно дъно, което създава ефект на задържане на топлината и блюдото продължава да се готви дори и след изключване на котлона Превръща се в своеобразен термос, където храната не се вари или пече, а се задушава и съхранява. Благодарение на това продуктите максимално запазват естествената влага, натурален вкус и мирис.
За сметка на съхраняващите са в самите продукти течности, се изисква по-малко количество мазнина и вода. Тази технология икономисва също така енергия и време.

Чугун

Чугунът е практически идеален за приготвяне на всякакви храни. Ценителите ще потвърдят, че няма нищо по-вкусно от картофки пържени в чугунен тиган или задушено месо в чугунено гърне.
Притежавайки високо топлопоглъщане, този материал равномерно разпределя топлината и много дълго я съхранява. Затова може да се вари и пържи на слаб огън – нужен само за поддържане на първоначално зададената температура. Цялата повърхност на съда се нагрява еднакво и поради това храната, дори без разбъркване, достига еднаква степен на готовност и не загаря.

Съдове с тефлоново покритие

Те биват алуминиеви, стоманени или емайлирани – отвън. Вътрешното тефлоново покритие бива гладко или на “пчелни кутийки”. Килийките увеличават нагревателната повърхност и правят подгряването по-равномерно. Едно от неоспоримите им преимущества е възможността за приготвяне на блюда с минимално количество мазнина. Да се готви съвсем без масло в такава посуда не бива - ястието не се получава толкова вкусно и апетитно, а съдовете няма да ви служат толкова дълго. Що се отнася до продължителността на експлоатационния период при тънките евтини тигани, той е 3-4 години, а при такива с релеф и клетъчно покритие 7-8. Най-дълготрайни, до 10 години, са тенджери и тигани с удебелено грапаво покритие, напомнящо мокър пясък. Тънкият тиган може да се разкриви, ако след като се свали от котлона се напълни със студена вода. В тефлонова тенджера много по-добре, отколкото в емайлирана или алуминиева се варят супи, кисели, задушават се зеленчуци и се кипва мляко. До неотдавна в антизагарящи съдове се допускаше разбъркване и обръщане на храната само с дървени или тефлонови бъркалки и лъжици. Днес в продажба се появиха съвременни разработки, за които не са страшни нито острите ножове, нито зъбите на вилицата.

Правилни грижи за съдовете

Стъклените съдове не се поддават на образуване на загари. Затова те могат да се мият със всякакви миещи средства, с изключение на твърди абразиви. Те са подходящи и за миене в съдомиялна машина. За придобиване на блясък на стъклените съдове, може да се натрият със сол, да се измият със сапун и да се изплакнат с топла вода. От горещата вода стъклото става мътно.
Съдовете от неръждаема стомана се измиват лесно с всякакви миещи препарати. Ако през известно време, с цел полиране използвате леко абразивни средства, то те винаги ще изглеждат като нови.
Недостатък на чугуна е склонността му към раждясване от контакта с вода, затова съдове от този материал след измиване трябва бързо да се подсушат. Освен това чугунът е доста тежък, порест и при падане може да се спука. Преди първата употреба чугунения тиган трябва да се подготви, така че храната да не залепва на дъното. Измийте тигана с гореща сапунена вода и го избършете. С тампон натопен в растителна мазнина натрийте целия тиган, дори ръбовете и външната част. Нагрейте го във фурна, така че дъното му да бъде отгоре за 1 час при температура 180ºС. Изключете фурната и не го вадете до пълно охлаждане.
Съдовете с незагарящо покритие не обичат почистващите прахове и съприкосновението с абразивни повърхности. За да ви служат дълго ги измивайте с гъба и топла сапунена вода. Новите тефлонови прибори трябва да се измият с препарат за съдове и топла вода.