ЯДЛИВА ГЪБА, но не особено качествена. Много бързо червясва. При изваряване става червеникава. Расте само в иглолистните гори, като предпочита по-леките почви. Появява се в края на пролетта, при дъждовно време и през лятото, но също масово през есента. Обикновено расте като „са...
Гъбата има няколко вариетета: albellum (Fr.) - чисто бяла, gambosum (Fr.) - жълто-бяла, graveolens (Pеrs.) - малка (звънчевидна) c по-тъмна (до светлокафява) и palumbinum (Quеll.) - с бледожълта шапка. ЯДЛИВА ГЪБА, много ценна, подходяща за всякакъв вид преработка. Расте още ...
ЯДЛИВА ГЪБА. Вкусна, с добър аромат, но годна за консумиране само, докато е млада. Преработва се предимно като маринована с подправки. Застарялата гъба се обработва трудно и не се понася добре от организма. Расте върху жива или мъртва дървесина, предпочита широколистните видове...
НЕЯДЛИВА ГЪБА, поради горчивия си вкус. Някои автори я сочат и като слабо отровна, а други смятат, че след изваряване във вряща вода и изхвърляне на водата, гъбата е годна за храна. Поради сходството й с отровната дяволска гъба и със съмнителната огнена манатарка гъбата не бива д...
ЯДЛИВА ГЪБА. Може да се консумира и сурова като салата или в супи, но само младите екземпляри - връхчетата на старите екземпляри се вгорчават и обикновено се отстраняват. За предпочитане е да се събират само младите гъби. След изсушаване се смилат на гъбено брашно, което се съхра...
ЯДЛИВА ГЪБА, но трябва да се консумира само млада, без пънчето. Тя е пълноценна, доброкачествена, със силен типичен аромат, особено подходяща за супи и подправки. Сушена или сушена и смляна на брашно може да се консумира през зимата. Трябва да се съхранява на тъмно и сухо място, ...
