
Гъбата има няколко вариетета: albellum (Fr.) - чисто бяла, gambosum (Fr.) - жълто-бяла, graveolens (Pеrs.) - малка (звънчевидна) c по-тъмна (до светлокафява) и palumbinum (Quеll.) - с бледожълта шапка. ЯДЛИВА ГЪБА, много ценна, подходяща за всякакъв вид преработка. Расте още ...

ЯДЛИВА ГЪБА, вкусна, но без особено подчертан аромат. Застарелите екземпляри са силно напоени с вода не само от падналите дъждове, но и от роса и при влажно време, т. е. тя е силно хигроскопична, както и почти всички масловки. Когато стане кафява, гъбата е негодна за консумация. ...

ЯДЛИВА ГЪБА, с типичен манатарков аромат и приятен вкус. Високо ценена е от кулинарите. Подходяща е за всякакъв вид преработка, но обикновено се приготвя като сушена. Расте само в широколистните гори. Рядко срещана гъба. Появява се късно през пролет, през лятото и есента. ...

ГЪБАТА Е КАТЕГОРИЧНО ОТРОВНА! Препоръката да се консумира само в млада възраст е неправилна. Даже и след изваряване причинява разстройства в храносмилателната система, кръвообращението и др. Действието на токсина й се проявява много бързо след консумацията, особено ако са консуми...

НЕЯДЛИВА ГЪБА. Няма хранителна стойност, поради почти пълната липса на аромат и вкус. Расте в широколистните гори - предпочита буковите, най-често под храстите през лятото и през есента. ОПИСАНИЕ: Шапката е полукълбовидна, заоблена, по-късно провиснала, с диаметър 6-1...

ЯДЛИВА ГЪБА, но трябва да се консумира само млада, без пънчето. Тя е пълноценна, доброкачествена, със силен типичен аромат, особено подходяща за супи и подправки. Сушена или сушена и смляна на брашно може да се консумира през зимата. Трябва да се съхранява на тъмно и сухо място, ...