ЯДЛИВА ГЪБА, с типичен горчиво-лютив вкус, натрапчив не особено приятен и не се понася от всички консуматори. Винаги преди консумация трябва да се обработва термично с малко оцет във врящата вода за отстраняване на лютивината. Не се консумира в големи количества, защото причинява разстройства. Подходяща е за мариноване в „букет" с други пластинчести гъби - обикновено 2-3 вида, с подправки като зимнина.
Появява се през лятото, расте и през есента. Предпочита широколистните гори, но се среща и в иглолистните гори, в големи находища, ясно видима под дърветата.
ОПИСАНИЕ:
Шапката е с размери от 5 до 20 см в диаметър, равна при младите гъби и разперена при застарелите екземпляри, с малка вдлъбнатина в средата на шапката, с леко подвит навън ръб. Повърхността й е гладка и суха. Кожицата е бяла, а при застарелите екземпляри жълтее.
Плодовото месо е дебело, грубо. При разчупване изпуска парлив сок (мляко) (откъдето гъбата носи името си), много трошливо. При разчупване променя цвета си до бледожълто-зеленикав.
Ламелите са широки, много тънки и бледожълти. Стоят плътно една до друга и се спускат надолу по пънчето.
Спорите и споровият прашец са бели.
Пънчето е здраво, плътно, твърдо, с височина 4-8 см и дебелина 1-2 см, леко изтънено в долната си част, бяло.
Сърнела