ЯДЛИВА ГЪБА, вкусна, много ценена. Подходяща е за всякакъв вид преработка (натюр, саламура, маринована - самостоятелно или в смес с други гъби) и за съхраняване.
Появява се в средата на пролетта, а след това през лятото и есента. Расте предимно в по-младите борови, смърчови и хвойнови гори, като предпочита просветлени места в гората и глинести почви.
ОПИСАНИЕ:
Шапката е средно голяма - диаметър 6-12 см, с плътно плодово месо, със завит навън ръб, гладък, вълновиден. Отначало ръбът е силно подчертан, но при пълното развитие на гъбата се извива фуниевидно навън и надолу. Цветът на кожицата е оранжево- до керемидено-червен (цветът на морков), със сферично разположени тъмни ивици (кръгове).
Плодовото месо е много здраво, плътно, с приятен аромат и вкус, с оранжево- до керемиденочервен цвят, с жълти ивици непосредствено под кожицата на шапката и обвивката на пънчето. При натискане с ръка или при нарязване плодовото месо (и ламелите) позеленяват.
Ламелите се спускат надолу по пънчето и са здраво прикрепени за него. Те са широки, неподвижни, еднакво дълги, раздвояващи се, чупливи, със същия оранжево-червен цвят на шапката и пънчето. Те най-бързо позеленяват при пипане, начупване, нарязване и при застаряване на гъбата. Съдържат най-много от багрилното вещество в гъбата.
Спорите са безцветни, а споровият прашец е с охрен цвят.
Пънчето е високо 5-7 см, равно, дебело (1-2 см), здраво, но чупливо, керемиденочервено до оранжево. Бързо позеленява. Плодовото му месо има по-светъл, белезникавооранжев цвят. При разрязвяне отделя оранжев сок (мляко). Отрязано напречно с ножче, след няколко минути образува червен ярък кръг на отрязаното място и отделя капки червен сок (мляко), което е типичен белег.
Сходната отровна рижика има месно червена шапка (на рижиката е оранжева), с кръгове, които не позеленяват (на рижиката позеленяват). Ръбът на отровната е с висящи власинки, а на рижиката е гладък! И най-важната разлика: плодовото месо на рижиката се променя в зеленикаво, а на отровната не се променя.
Потрасница