НЕЯДЛИВА ГЪБА. Предизвиква затруднения в храносмилането. Неприемлива е за организма дори и след продължителна термична преработка. Лесно може да бъде смесена с гъбата лютива млечница.
Расте през лятото, но масово и през есента, предимно в широколистните гори, групово на просветлените места и по пътеките в гората. Лесно се открива през есента между падналите листа.
ОПИСАНИЕ:
Шапката е с диаметър от 5 до 25 см, при младата гъба първоначално заоблена, със силно подвит навътре ръб, по-късно разперена, а при застарялата гъба фуниевидна, с ясно разграничени врязвания на ръба. Кожицата е брашнестобяла, а при застарялата гъба жълта, покрита е с мъх, който й придава нежно кадифена мекота.
Плодовото месо е здраво, трошливо, белезникаво-бяло. След един ден откъснатата гъба леко порозовява по краищата, а при застаряване - пожълтява. Има лютив вкус, с гъбен аромат. Изпуска обилно бял сок (мляко) с лютив вкус. Третирано с железен сулфат, става веднага червено, а след десетина минути - карминенорозово.
Ламелите са дебели, широки, стоят разделени една от друга. При пънчето са подчертано отделени. Те са белезникавобели, по-късно жълтеникави, но с розов оттенък след откъсването на гъбата.
Спорите са безцветни. Споровият прашец е бял.
Пънчето е подчертано късо (2-4 см) и дебело (2-4 см), цилиндрично, белезникаво на цвят, а при застарялата гъба с лимоненожълт оттенък, подобно на шапката. При откъсване винаги влачи остатъци от разкъсаните хифи на мицела от почвата в гората. В долния си край е леко изтънено.
Потрасница