НЕЯДЛИВА ГЪБА. Неприемлива за организма. Консумирана с алкохол, причинява отравяния.
Расте в широколистните гори, често в нахо§дища. Появява се през пролетта, в благоприятно време и през лятото, както и през есента.
ОПИСАНИЕ:
Шапката е с диаметър от 6 до 20 см (често и до 25 см), с форма на заоблена възглавничка. При влажно време повърхността й е лепкава. Цветът на кожицата варира от тъмнокафяв до тъмносиво-кафяв и кафеникавожълт. Ръбът е леко подвит навътре, непрекъснат.
Плодовото месо е дебело, жълтеникаво в шапката и в горната част на пънчето и червеникаво в основата на пънчето. Натиснато с пръсти или начупено, става синьо. Това е и причината поради която често се смесва с дяволската гъба, която също посинява при начупване.
Тръбичките са жълти, до жълто-зелени, а при застаряващата гъба - масленожълти. При пипане веднага посиняват.
Спорите са масленосиви, споровият прашец - също, но със зеленикав оттенък.
Пънчето е високо от 3 до 15 см и дебело 3-8 см, отначало подуто в средата (изглежда тумбесто), а при израстване на гъбата е леко бухалковидно, но удължено. Непосредствено под шапката е жълто, в долната си част с червеникав оттенък (с цвета на пламъка). В самата основа е тъмнокафяво. Цялата му повърхност е покрита с мрежовидно разположени жилки.
Манатарка борова