ЯДЛИВА ГЪБА, но не особено качествена. Много бързо червясва. При изваряване става червеникава.
Расте само в иглолистните гори, като предпочита по-леките почви. Появява се в края на пролетта, при дъждовно време и през лятото, но също масово през есента. Обикновено расте като „самодивско хоро" - в радиус 2-3 м.
ОПИСАНИЕ:
Шапката на младата гъба е звънчевидна, а на застаряващата - по-плоска. Диаметърът й варира от 5-8 до 15 см. Външният ръб е вълновидно нагънат. Кожицата е гладка и мазна, а цветът й е жълто-кафяв, понякога с леко червеникав оттенък.
Плодовото месо е меко, еластично, нечупливо, бяло или жълто-бяло. Важен белег е, че при разрязване има червеникав оттенък. Третирано с железен сулфат, става сиво-черно. Третирано с амоняк, добива карминенолилав цвят.
Тръбичките са къси, сраснали с пънчето, с доста широки пори с жълт цвят, ясно видими и характерни. В застарялата гъба стават жълтеникавокафяви.
Спорите са жълти, а споровият прашец е жълто-зелен.
Пънчето е високо 6-9 см, широко 1-2 см, твърдо, плътно, под шапката е по-широко, а в основата поизтънява. Цветът му е като на кожицата - жълто-кафяв.
Брезовка