ЯДЛИВА ГЪБА, но само шапката! Вкусът и мирисът са характерни гъбени. Застарялата гъба е без вкусови качества. Подходяща е за всякакъв вид кулинарна преработка, но изсушена добива неприятен вид (мръсносива) и е доста твърда.
Расте навсякъде, където има брези, по поляни, торфища. Появява се късно през пролетта, расте през лятото и през есента винаги поединично.
ОПИСАНИЕ:
Шапката е с диаметър от 5 до 10 см (понякога и по-голяма - до 12 см), отначало при младата гъба полукълбовидна, по-късно равна, с гладка повърхност, която при застаряването на гъбата се набръчка. Има здрава консистенция. Сутрин рано след роса и при влажно време е с мазна кожица. Цветът й е светлокафеникаво-червен, но често и белезникавосив до тъмнокафяв (през есента). Ръбът винаги е изравнен и рядко е пресечен.
Плодовото месо е бяло до белезникавобяло, здраво, но при застаряващите екземпляри бързо се разлага. При разрязване или попарване с вряща вода става тъмнозеленикаво. Във влажно време гъбата бързо и значително набъбва.
Тръбичките не са съединени с пънчето, лесно се отделят от шапката. Те са дълги, белезникавосиво-бели, като стават мръсносиви при застаряване.
Спорите са жълти, а споровият прашец е кафяв.
Пънчето е тънко, високо около 15 см, дебело не повече от 1-2 см, по-тънко под шапката и удебелено в основата си. Много лесно се отчупва от шапката. Плодовото му месо е белезникаво, не се променя при разчупване, а цялата му повърхност е покрита с по-тъмни люспички.
Манатарка пурпурна