ЯДЛИВА ГЪБА с много ценни кулинарни (вкусови и хранителни) качества. Подходяща е за всякакви обработки, но сушената пачи крак трудно се възстановява при накисване във вода. Почти не червясва.
Расте в широколистни и иглолистни гори. Появява се в края на пролетта, развива се през лятото и макар и по-рядко, и през есента.
ОПИСАНИЕ:
Шапката е малка, с диаметър от 2 до 8 см, отначало леко сводеста, със завит навътре ръб, след което постепенно се изравнява и ръбът се извива навън и достига в зряла възраст фуниевидна форма. Ръбът е гладък и вълновиден. Кожицата има оранжево-жълт цвят и не се бели.
Плодовото месо е твърдо, с жълто-бял цвят, с приятен аромат на зарзала, особено силен и типичен в изсушено състояние на гъбата.
Ламелите стоят под периферията на гъбата, груби, отделени една от друга, като се спускат надолу по пънчето, жълти (с цвета на гъбата).
Спорите са белезникави, а споровият прашец - белезникавожълт.
Пънчето е светло до матовожълто, в долния край изтънено, не по-високо от 2-6 см и широко 1-3 см, с доста жилаво плодово месо, което се цепи лесно по дължината си на жилки. В застарялата гъба става кухо.
Сходната отровна гъба горчива миризливка расте само върху изгнила дървесина, докато пачи крак расте върху почва в гората.
Копринка порцеланова