ЯДЛИВА ГЪБА. Може да се консумира и сурова като салата или в супи, но само младите екземпляри - връхчетата на старите екземпляри се вгорчават и обикновено се отстраняват. За предпочитане е да се събират само младите гъби. След изсушаване се смилат на гъбено брашно, което се съхранява на сухо и тъмно място за приготвяне на супи или като подправка към ястия през зимата. Старите екземпляри често причиняват разстройства, особено ако са консумирани сурови.
Расте в широколистните и иглолистните гори през лятото и есента.
ОПИСАНИЕ:
Шапка в типична форма гъбата няма.
Плодното тяло представлява туфа с много разклонения, обикновено с височина 10-12 см и широчина 10 см. Разклоненията са 4-5 основни клона, които излизат от неразвитото пънче направо нагоре. Върховете им са жълти (или бледожълти), средната им част е по-тъмно жълта, а основните разклонения са белезникавожълти.
Плодовото месо е бяло до белезникавобяло, доста твърдо, но чупливо. При застарялата гъба е еластично. Разчупено, се оцветява леко в розово. Има сладък вкус.
Спорите са жълти (до бледожълти). Споровият прашец е жълто-бял. Застарялата гъба изглежда като покрита с жълт прашец от узрелите и паднали спори, които полепват по разклоненията на гъбата, намиращи се подтях.
Пънчето е твърде малко и късо - 2 - 3 см, дебело 1 - 2 см, с вид на неразвито и е почти незабележимо сред разклоненията. Изглежда като излизащо от почвата. Доста е плътно, със свежо плодово месо, цветът е жълтеникав, а в самата основа бледожълт до белезникав.
Гъбата може да се смеси с гъбата отровен корал, чиито ботанически белези в много детайли са сходни.
Пачи крак