Витамини

И витамините са сложни органични вещества, които изработват растенията. Каква е ролята им в техния живот не е напълно изучена, но за човека те са безусловно необходими, макар и в много малки количества. Липсата или недостигът им в човешкия организъм са причина за тежки болестни състояния като наруше-ния в обмяната на веществата, увреждания на нервната система и други разстройства, известни под общото название авитаминоза. Човекът и животните с някои изключения не могат да изработват витамини. Човешкият организъм ги набавя чрез растителната и животинската храна. Някои витамини постъпват под формата на т. нар. провитамини, които, поети от животните и човека, се разпадат на витамини. Витамините се обозначават с буквите от латинската азбука.

Витамин А (ретинол, аксерофтол)

Липсата или недостигът на този витамин е причина за смущения в обмяната на вещества, нарушаване на функциите на нервната система и на различни жлези, понижаване на съпротивителните сили на организма. Забелязва се също така вроговяване на кожата, а при подрастващите - забавяне и спиране на растежа. Липсата и недостигът на витамин А е причина за т. нар. кокоша слепота. Източник на витамин А са някои животински продукти като млякото и млечните произведения, черният дроб, рибеното масло и др., но човешкият организъм го набавя главно чрез растителна храна. В природата той е широко разпространен под формата на провитамин А. Особено много го има в морковите, на който те дължат червения си цвят. От научното название на морковите, Dancus carota, идва и друго-то име на провитамин А - каротин. В организма под действието на фермента каротиназа каротинът се превръща във витамин А. Най-богати на каротин са плодовете и оцветените в оранжево-червено или зелено части на растенията. Освен в морковите ка-ротин има много в доматите, червените чушки, зелето, спанака, салатата, копривата, шипките и други културни и диворастящи видове. Особеност на витамин А е, че поет в излишни за момента количество, той се натрупва в организма под формата на каро-тин и този резерв се използва при ограничени постъпления. Това е основание за по-голяма консумация на плодове и зеленчуци през лятно-есенния период.

Витамин В 1 (тиамин, аневрин)

Той играе съществена роля за израстването на младия човешки организъм, влияе върху сърдечносъдовата и нервната система, регулира перисталтиката на стомаха и киселинността на стомашния сок, както и на жлезите с вътрешна секреция. Недостигът на витамин В1 може да бъде причина за непълното изгаряне на въглехидратите и за натрупване на междинни продукти от обмяната на веществата, които имат вредно действие на периферната нервна система. Този витамин се съдържа в неголеми количества в много растения, но и денонощната потребност на човека не е особено голяма - 2-3 милиграма. При тежка физическа работа, при употреба на повече въглехидратни храни и в горещо време нуждите нарастват. Не се натрупва в организма, поради което трябва редовно да се набавя чрез храната, предимно плодове и зеленчуци.
Най-много го има в пшеничените зародиши, оризовите трици, градинския грах, фъстъците, ядките и др.

Витамин В 2 (рибофлавин)

При недостиг на този витамин се наблюдава възпаление на слизестата обвивка на устата, зачервяване и отичане на езика, появяват се язвички по лицето и гърдите, главоболие, загуба на апетит и понижена работоспособност. От растенията и растителните продукти най-богати на витамин В 2 са гъбите, градинският грах и други различни зеленчуци, пшениченият хляб, а от животинските - месото, черният дроб, бъбреците, кравето мляко и яйцата.

Витамин В 3 (пантотенова киселина)

Този витамин участва в обмяната на веществата и в процесите на окисляването, играе важна роля в нарастването на кожната тъкан. Счита се че денонощната нужда от него на човека е около 10 милиграма. Най-богати негови източници са орехите, бобовите растения, картофите и зърненохлебните произведения.

Витамин В 6 (пиридоксин)

Играе съществена роля в обмяната на веществата и преди всичко на белтъчната и мастната, стимулира кръвообразуването и дейността на жлъчката, подпомага изработването на естествен имунитет към някои болести. За човешкия организъм негов основен източник са преди всичко животинските продукти и по малко някои бобови храни, зеленчуци и плодове.

Витамин В 12 (пангамова киселина)

Подобно на витамин В6 участва в белтъчната и мастната обмяна, стимулира кръвообра-зуването. Негов източник за човешкия организъм са животинските храни.

Други

Към витамините от групата В се отнасят още холинът, фолиевата киселина, параминобензоената киселина, инозитът.

Витамин С (аскорбинова киселина)

Този витамин играе важна роля в множество процеси в човешкия организъм, между които не на последно място е поддържането на естествения и придобития имунитет срещу инфекциозни заболявания. При недостиг на витамин С се наблюдава понижена работоспособност, бърза умора, апатия, предразположеност към простудни и инфекциозни заболявания (грип) и др. Недостигът на витамин С причинява изменения на съдовите стени и благоприятства развитието на атеросклерозата. Хроничният недостиг причинява скорбут - болест, от която са страдали често моряците, но сега се среща рядко. Средната дневна нужда на човек от витамин С е 70 мг, а за деца -около 50. При физическа умора, при някои заболявания и при бременност тя е чувствително по-висока, Най-добрият източник на витамин С е естествената растителна храна. Богато е съдържанието му в зеленчуците и преди всичко в пипера, както и в спанака, доматите, магданоза, копъра, лука и др. Особено високо е съдържането му в лимоните, в младите орехови плодове, ябълките, прасковите, кайсиите, френското грозде. Ако се опитаме да подредим плодовете и зеленчуците по количеството на съдържащия се в тях витамин С и по значението им като негов източник за човешкия организъм, най-вероятно е да поставим пипера и в двата случая на първо място. Той превъзхожда 4-6 пъти лимоните и заема чувствителен дял в храната на човека. Много са диворастящите видове у нас с високо съдържание на витамин С, но шипката заслужено заема почетното място. Употреба на шипков чай е препоръчителна за всички възрасти.

Витамин D

Това е антирахитичния витамин. Много е важен за подрастващите. При липса и недостиг се наблюдава нарушено развитие на костната система, на ноктите и зъбите, слабост и отпускане на мускулатурата. Съдържа се в малки количества в гъбите и някои висши растения. Основен източник за човешкия организъм на витамин D са продукти от животинки произход. Излишъкът от витамин D може да предизвика интоксикации.

Витамин Е

Този витамин участва в обмяната на въглехидратите, белтъците и мазнините. Дневната нужда от него е 20-30 милиграма. При недостиг се наблюдават поражения на различни системи и органи у човека. Използва се за лечение на болести на черния дроб, на атеросклероза, хипертония, при заболявания на нервната и мускулната система, при отслабнала полова функция и др. Най-много витамин Е има в зеления фасул, зеления грах, салатите, пшеницата, царевицата.

Витамин F

Играе важна роля в усвояването на мазнините, влияе върху процесите, свързани с размножаването, на лактацията, намалява равнището на холестерина в кръвта. Използва се при лечение на атеросклероза и на някои кожни заболявания. Съдържа се в растителните масла (слънчогледово, маслиново, царевично, орехово и др.), както и в животински мазнини.

Витамин Н (биотин)

При недостиг на този витамин се наблюдава възпаление на кожата и на езика, появява се гадене, анемия. Смята се, че при рационално хранене нуждите на човешкия организъм се задоволяват напълно. Най-много витамин Н има в бобовите храни (грах, соя, фасул), в карфиола, гъбите и други растения.

Витамин К (филохинон)

Този витамин е необходим за нормалното съсирване на кръвта. Недостигът му може да причини множество малки подкожни и вътрешномускулни кръвоизливи. При наранявания кръвотечението трудно се спира или изобщо не може да бъде спряно. Практически заболявания от недостиг на витамин К много рядко се срещат, защото той се изработва от полезната микрофлора на червата. Недостиг възниква при заболявания на жлъчката, червата и някои други тежки болести. Добри източници на витамин К са доматите, зеленият грах, морковите, магданоза, фасула, ягодите, шипката и други растения.

Витамин Р (рутин)

Използва се при лечение на язвена болест на стомаха и дванадесетопръстника, при високо кръвно налягане, при някои болести на черния дроб, на жлъчния мехур, на очите, при отравяния и в акушерската практика. Съдържат го в по-големи количества редица зеленчуци, ягодите и цитрусовите плодове.

Витамин РР (никотинова киселина)

При недостиг на този витамин се наблюдава понижаване на апетита, болки в стомаха, гадене, разстройство, отпадналост и отслабване на паметта. Съдържа се в бобовите храни, зеленчуците и плодовете, както и в много тревисти растения.

Витамин U

Този витамин оказва благоприятно влияние върху мозъчното и коронарното кръвообращение, проявява противоязвено действие, използва се при лечение на атеросклероза и при някои кожни заболявания. Високо е съдържанието му в главестото зеле. Сок от прясно зеле се препоръчва при язвени заболявания.