Още рецепти » Актрисата Яна Маринова

 Актрисата Яна Маринова

Фамилията й била отредила да е хотелиерка и ресторантьорка - затова завършила икономика. Но тя последвала детската си мечта и станала актриса. Салсата е любимото й хоби, но продължава да се отдава на всякакви екстремни страсти. С мъжа си Тихомир не се вторачват един в друг, а гледат в една посока

Коя е Яна Маринова?

За екстремния живот на Яна Маринова е изписано много и винаги, когато това стане, се появяват мнения от „Осанна” до „Разпни я”. “Хората ми казват, че съм луда глава, че не е нормално да се занимавам с толкова много неща. Но аз съм страшно любопитен човек и обичам да опитвам от всичко. За себе си съм открила, че животът постоянно ти дава някакви възможности и ако ги употребяваш по правилния начин, те ти се отблагодаряват”, размишлява „непрофесионалната” актриса, на която биха завидели много дипломирани витизчийки.
От 6-годишна тренира художествена гимнастика, после лека атлетика, таекуондо, кара ски и е много добра, язди, запалено танцува салса. Като че няма нещо, което би я накарало да спре да се развива. „Даже когато попадна в тежък период, вариантът да се прибера вкъщи и да се отдам на отчаянието е изключен. Просто започвам нещо ново, което да ме накара да изляза от дупката”, анализира себе си екранната г-жа Атанасова от тв-сагата „Стъклен дом”.

Освен като Елена от хитовия сериал,
на българската публика е позната като телевизионна водеща, както и от няколко други български сериала, сред които „Хотел България”. Снимала се е в американски продукции, където е изпълнявала много екшън и бойни сцени. Дори се е „била” със самия Крисчън Слейтър. Позната е и като участничка в третия сезон на Survivor - Островите на перлите. Много е горда, че игаре в популярния немски сериал "Ласко", който се излъчва и по телевизия RTL. Освен актриса, Яна е и бивша манекенка, носителка на титлата "Мисис България" 2004.

Театралният й дебют
бе на 20 януари 2011 г. в постановката „Облак Рай” на бургаския драматичен театър "Адриана Будевска" , по сценичната версия на Богдан Петканин. В представлението Яна си партнира с Иван Бърнев. Ролята й е на жена, която се е примирила с равния си скучен живот и е изгубила мечтите си. Така актуалната дама се изправя пред поредното предизвикателство. Защото тя, за разлика от героинята, обожава живота си. И ако й се наложи да го започне отново, би го живяла по същия начин. Ще продължава ли с каскадите? „Да, те не оставят да закърнее дивото в мен. И тъй като си го нося, трябва да съм луда, за да не го използвам.”

Преди обаче да сбъдне мечтата си да бъде актриса,
е работила в семейния ресторантньорски бизнес, заради което завършила икономика. Не крие, че напълно и категорично отхвърля житейските клишета, но твърди, че общоприетите социални норми все пак я засягат: „Искам да съм човек като всички останали, щом става дума за общочовешки личностни качества. Но чисто лично, като Яна, искам да съм си себе си и да си правя моите си неща.” Осемгодишният й син Никола живее при баща си, с когото актрисата е разведена. Тя смята, че така е добре за детето, защото е „обградено с много любов”, а тя самата се чувства щастлива, сбъдвайки амбициите си. Омъжена е за втори път щастливо, но със съпруга й Тихомир нямат намерение да раждат повече деца.

Тя е толкова многолика,
че е трудно да бъде „вкарана” в рамките на ясно очертан типаж. Една от любимите й максими, изречени от велики хора, е мисълта на Ницше, че победителите не вярват в късмета. Категорична е - за нея такава дума не съществува: „Аз смятам, че човек трябва постоянно да се усъвършенства - телом и духом. Животът е върхове и спадове. Колкото си по-усъвършенстван, толкова повече ще си на гребена на вълната. Няма да паднеш най-долу.”

Когато е на осем години, родителите й се развеждат.
Яна остава при майка си, която е учителка по литература, но за нея главно се грижи баба й Рени, която внучката обожава и на която, когато става ясно, че й предстои развод, изцяло поверява сина си Никола. „Като дете беше много пъргава, ученолюбива, много хубаво се учеше. Завърши спортно училище - разказва бабата - След раздялата баща й много не се интересуваше от нея. Тогава аз я гледах - беше почти непрекъснато вкъщи. Най-често я критикувам за това, че много си разправя историите. Винаги съм я учила, че не всичко се казва, че трябва нещо да си запазва за себе си. Когато тръгна да се развежда, избягала от къщи и отишла при Тишо. И два месеца аз не съм знаела това нещо! Много се пали, ама само след пет минути все едно, че нищо не е било. Минава й. Много е грижовна. Добра майка е, много обича детето, но като че ли не й се занимава. Като се грижа аз за него, тя като дойде, прегръща го, гушка го. Но едно дете има нужда и от други грижи. Не е пестелива. Като имам пред вид, че с майка й доста мизеруваха... Тишо има дъщеря на 14 години и тя казва: „Аз си имам син, нямаме нужда от повече деца.” Не готви, но виж, прави палачинки за Никола, че той много ги обича.”

Още един съкровен детайл от живота на Яна:
След като дълго не били общували, преди няколко години с баща й седнали и си изяснили важни неща, които дотогава стоели помежду им. „Той със сълзи на очи ми разправи как, като съм влизла в ресторанта, първо съм се втурвала към чичо ми да го разцелувам, а на него не съм обръщала никакво внимание. - връща лентата Яна - А аз казвам: „Баща ми, извинявай, подсъзнателно е било. Защото ти като си бил журналист - работеше в гръцка редакция на БНР, аз съм била само с майка ми и сигурно съм имала нужда да си го върна.” Ей така се разбрахме, ревахме си, прегръщахме се. И много го обичам, той е страхотен.”

„Егото ми беше много голямо.
Трябваше ми време. А за мене е много важно да съм стойностен човек. - доверява Яна - С годините се научих какво означава да обичаш, да изхвърляш лошото. Аз постоянно се старая да използвам комплексите си да ми свършат определена работа и след това ги разкарвам. По пътя си създавам нови комплекси, и тях ги разкарвам. Но това е - да умееш натрупаните през живота си неща да ги използваш в правилната посока.”
Яна разкрива, че дълго се е мъчела да се откъсне от семейните догми - всички й внушавали, че след като родителите й са разведени, с нея това в никакъв случай не бива да се случва. Че е налудничава идеята й да става актриса, че й стига да управлява фамилния ресторант, който и досега съществува. На нея обаче това изобщо не й харесвало: „Една сутрин се събудих и си казах: „Нееее, искам да бъда актриса!” И понеже никъде не ме взимаха нормално без образование, на 26 години, раждала жена, на първото си ревю в Пловдив станах манекенка. И бях манекенка три месеца. После дойде предложението за първия ми филм. Така се почна.”

Днес твърди, че се чувства перфектно,
работейки с доказани големи актьори, защото има вътрешно самочувствие и самоувереност. „Знам, че мога и тях да ги науча на много неща. - не скромничи екранната Елена - Друг е въпросът, че не съм се чувствала и една от тях. И сега смятам, че нямам място наравно с повечето актьори. Но пък много ги уважавам и имам страшно много приятели, които ме приемат точно такава, каквато съм, щура.”

Първото, което впечатлява режисьора Димитър Митовски
на кастингите за сагата, посветена на семействата Атанасови и Касабови, е... дългата й руса коса. Яна пък споделя, че всъщност обожава естествения кестеняв цвят на гривата си: „Смятам, че природата е най-добрият художник. Но разбрах, че червените нокти и русата коса продават точно в този момент. Благодаря на Митовски, че е разбрал тази моя жертва в името на професионализма. Защото според мене това е професионализмът - да обърнеш внимание дори на тъпите чалга детайли.” Митовски пък хвали звездата си: „Знае много добре какво трябва да направи и как да го направи. Готин пич! Никога не излиза извън кожата си.”

Ядосва се на одумките,
с които постоянно я засипват, че не се грижи за сина си, но се опитва да реагира спокойно: „Много ясно, че като майка ми се иска детето да си е при мене, да живее при мене. Обаче как да стане? 6 дена на снимки, 40 дена в Германия, 2 месеца в Сървайвър... Да, разбира се, че съществува като вариант да отхвърля някои от ангажиментите си, за да прекарвам повече време с Никола. Но в този случай аз ще бъда нещастна. А егоистично според мене е да правиш някакви неща, защото трябва да се направят. След като го чувствам по този начин и след като детето ми расте сред любими хора, получава огромна любов - какъв е проблемът? А и аз го виждам почти всеки ден, забавляваме се заедно. Когато бяхме с бившия ми мъж в началото на края, баба ми се грижеше страшно много за него. Тази Скорпионка ме е отгледала мене и никога не съм се съмнявала, че на детето ще му липсва нещо от това, което му трябва. После вече, когато се разведохме, решихме - защото аз оставих апартамента на бившия си мъж да живее там с приятелката си, която е прекрасна - и детето имаше нужда от своя стая. Ние тогава живеехме с Тишо под наем. А детската градина на Никола е до блока на баща му, има място, на пъпа на София е, училището му сега е там. Гузна съвест не чувствам и точно това е смешното, че повечето хора не могат да ме разберат. Много често майките са склони да дадат младостта си примерно, защото са чули, че трябва да правят жертви. И не могат да разберат, че по този начин жертват психиката на детето, защото това дете започва да мисли, че когато обичаш нещо или някого, непременно трябва да се жертваш. А ако има нужда от жертви, те просто идват от само себе си си. В такива моменти, не дай Боже, правиш ги и не мислиш. Когато току-що бяхме заживели с Тишо, говорих с една психоложка, която ми каза: „Мила, слушай сърцето си, вярвай си. Направили сте най-хубавото нещо. Твоето дете не само че има семейство, има две семейства, които са абсолютно добронамерена и приятелска среда. Много е добре, не се притеснявай.”

Докато се вземат с Тихомир,
минали през много перипетии - дали да имат връзка, дали да нямат, дали да се съберат. Днес Тишо с кротка усмивка разказва: „Когато сме заедно думата „скука” не съществува въобще. Яна ме направи по-добър, кара ме да се чувствам силен, с голямо самочувствие. Нашите отношения не са в рамка сложени, с познатите клишета. Ние сме си приятели преди всичко. Подписването на брак го приемаме като нещо формално за нас, някакъв вид обещание да бъдем заедно завинаги. Мислихме да не казваме наникого, но тя издъни работата. (Смях.) След няколко уискита разказа на всички приятелки, организира моминско парти и така разбраха всички. Правим неща, които са интересни и за двама ни. Твърдоглави сме и двамата, и сме големи инати. Случвало се е да се стига до караници, но това е нормално.”
Яна пък разкрива, че Тишо е...мъжкото в нея. Че не се вглеждат един в друг за недостатъци, а гледат в една посока и се развиват.

От кухнята на Яна

Пълнени палачинки

Прoдукти: 4-5 готови палачинки, 400 г сварено пилешко месо, 200 г гъби, 150 г кашкавал, 50 г масло, 1/2 връзка магданоз, сол, черен пипер на вкус, 1/2 ч.л. индийско орехче.
Нaчин на приготвяне: Нарежете гъбите на филийки и ги задушете в маслото и малко водичка. Щом омекнат добавете нарязаните на дребно кашкавал и пилешко. Овкусете с подправките и накълцания магданоз и разбъркайте.
Напълнете с плънката палачинките и ги завийте като малки пликчета. Наредете ги в намазнена тава, поръсете с настърган кашкавал и сложете да се пекат в предварително загряна на 180 градуса фурна за около 5-10 минути.

Автор: Елена Дюлгерова

Представяме Ви:

Гозби с пресни картофи

Кюфтета от чушки, моркови и картофи Продукти за 4 порции: 500 г чушки, 3-4 моркова, 2-3 пресни картофа, 3 с.л. кисело мляко, 3-4 с.л. брашно, 100 г кашкавал, 4 яйца, 1/2 връзка магданоз, сол, гал...

Как да берем и сушим билки?

Билките са лечебни растения, използвани като лекарства още от древността. А днес от тях се произвеждат стотици медикаменти. Ако имате възможност сами да се запасите с билки, лесно ще приготвите у дома...

Младежките пъпки

14-годишната ми дъщеря се покри с пъпки, как да ги премахнем? Предложете ни наистина ефикасни билкови рецепти. Ст.М. от Г. Може да опитате два начина, които се надяваме да помогнат. • Смес...

ШАМБОР - прекрасният замък на Франсоа I

Мнозина определят Шамбор като най-красивия замък във Франция. Този замък е предизвиквал възхищението на не едно и две европейски величия. Замислен като обикновена ловна хижа Шамбор се превръща в монум...

Начало