Певицата Мариана Попова

Марина Попова е една от най-жежките и естествено, най-одумвани певици. Мълвата не я оставя на мира, след като жълтата преса я „короняса” за любoвница фаворитка на президента Първанов. Успя да надмогне хорските одумки. Мъжът й Ханес е симпатяга, обича я и се кълне в нея. Тя казва, че е преборила страховете си да не остане сама - никой не може да й отнеме сладураната Мария Магдалена

Коя е Мариана Попова

Родена е на 6 юни 1978 в София. Завършва гимназия „Филип Станиславов“ и поп и джаз пеене в Нов български университет. Известно време се занимава с народно пеене и танци. От 1996 до 2000 г. е вокал на „Кокомания“, нашумели най-вече с песента „Ти не дойде“. През 2001-а побеждава в обявения от „Шоуто на Слави“ конкурс за беквокалистки, но остава на работа там само три дни. По-късно печели конкурс за водещи в „БГ радио“, а после - в предаването Пиано Бар „Нощни птици“ по БНТ.
Мариана Попова е от петте поп-певици, номинирани за наградите на телевизия ММ, редом с Лили Иванова, Белослава, Мария Илиева и Тони. Носителка е на две награди от фестивала „Бургас и морето“, като едната е за първо място, спечелена с песента „Сънувай ме“, дует с композитора Дани Милев. На 18 май 2006 Мариана представи България на музикалния конкурс Евровизия в Атина с песента си „Let Me Cry“. С удоволствие си спомня, че е участвала в благотворителната инициатива на bTV Великолепната шесторка като спечели най-голяма подкрепа на гласуването за любимец на публиката.
През 2008 издаде дебютния си албум New Religion в който са включени 11 песни. През 2009 Мариан отново опита късмета си на българската Евровизия с парчето Crazy, но не събра достатъчно гласове. На 28 декември 2009 година певицата роди дъщеря си Мария-Магдалена. Бащата е италианецът Ханес , с когото гласовитата дама е намерила щастието.
През 2011 Попова издаде дуетен албум, наречен "Предай нататък" - с 11 песни (девет дуетни и две със сборни формации). Три от дуетните песни на Мариана са с един от най-обичаните български изпълнители Орлин Горанов.

Огън гази, ала не е нестинарка

Очи маслини. Рядко срещани ноздри на човек честен, но и своенравен. Безспорно - атрактивна. Ефектът няма как да е търсен - антропологичен и генетичен е. О, и заковаващите погледа южняшки черти, знойните устни. Да не пропуснем не особено тактичната й откровеност... Каквото помисли, изстрелва го в прав текст. Смята това за нормално. Хората, които не харесва, просто ги отминава - те не съществуват за нея. Не жали за предалите я приятели, но не се е научила да приема предателствата без болка.

За своята христова възраст,
звучи доста по-зряло от повечето си връстници. Отсича: „Аз съм силна личност!” Съгласна е с мъжа си, че „когато иска нещо, то трябва да стане точно така, както го иска”. Според Ханес, а й според певицата, това е хубаво, защото никой не е съвършен, което е предизвикателството в една връзка.
Ани Салич, която е близка с Мариана, разкрива: „Много са редки моментите, в които съм я виждала ядосана или натъжена. Умее да се отървава от напрежението. Е, и тя като всяка жена, в свободното си време може да поклюка и да похапне някого за дупето или за фалшивия глас, или за някоя друга глупост. Но това са нормалните неща от живота. Мариана е коригирано емоционална жена. За годините си, смятам, че добре се държи - в обществото и в къщи. Доказателство за това е този хубав мъж, който е с нея. Умее да бъде убедителна. Много южен и убедителен тип жена.”
Дали обича да „хапе” - приятели, колеги? „Приятели - не. А тези, които ги хапя не бих ги нарекла „колеги”. Не понасям неталантливите хора. Хората, които се напъват на всяка цена да успеят - с всякакви средства. Болно амбициозните хора. И нямам нищо общо с тях. А, когато се появят в ефира - да, коментирам”, откровена е изпълнителката на „Ти не дойде”.
Запазила е детинската си наивност, но е и помъдряла в крехкото си майчинството. Доверява, че години наред е изтръпвала от мисълта да не би да остане сама. Днес засиява и не пропуска да се пошегува: „Ханес и да избяга... Вече си го реших този проблем. Имам си дете.”

За одумките по свой адрес казва:
„Не мисля, че имам проблеми с хората от музикалния бранш. Радвам се на любовта на колегите си от всички поколения. Разочарованията ми са от близки приятели. В един момент се струпаха едно след друго - и то такива, които не можеш да повярваш, че ти се случват. Хора, за които си вярвал, че на сън ще скочат, за да ти помогнат, в един момент жестоко те предават. Някой да ти е приятел и изведнъж да каже: „Аз не желая да общувам повече с тебе.” Не искам да говоря за конкретни хора! Приятели, които те лъжат, говорят ти глупости... Беше много странно.”

Всеки път, когато я сполети стъписващо разочарование,
се дразни от себе си и се зарича да престане да бъде наивна и сляпо вярваща на хората. И после - пак същото. В крайна сметка е стигнала до извода, че ако това й е съдбата, трябва просто да се примири. Разкрива, че преживява много тежките моменти в живота си, но когато вземе решение, то е окончателно. „Това е краят. Станала съм наистина много добър психолог!” - анализира брюнетката. Мнозина я смятат за властна.
„По-скоро съм справедлива. - контрира усмихнатото пораснало момиче - Мразя неточностите.”

Разделя живота си на „преди” и „след” Мария-Магдалена.
Учителите и съучениците й я помнят като удивително енергична, много сладкодумна, оратор. „Пееше непрекъснато - разказва класната й в гимназията или както Мариана я нарича, „другарката Горанова” - Имаше отношение към езика, към словото. Пишеше стихове. Като повечето огън момичета, беше приятел с всички момчета. Безкрайно спонтанна и понякога реагираше повечко емоционално. След това съжаляваше и нещата се оправяха. Когато завършиха 11-и клас, на входа ми изпя „Учителко, целувам ти ръка”. Настръхвам. Толкова щастлива съм се чувствала само в няколко много специални моменти в своя живот.”
Ученическата й любов се казва Петър. И до ден днешен, когато се случи да се видят, двамата има какво да си кажат, на какво да се посмеят и за какво да потъгуват. „Запознахме се с Мариана преди повече от 15 години. Бяхме съученици. Беше много весела, шантава. Каквато си е и днеска, същата. Бяхме гаджета известно време - на периоди. Ту тя ме харесваше, а аз не я харесвах, ту обратното. Няколко години поред все се гонехме. Три години е периоът, в който се гонехме и догонвахме. Много влюбени бяхме. Тя ми пишеше стихотворения, пазя си ги до ден днешен. Имам идея да напиша песен по някое от тях и да й я подаря.” „Аз го обичах в девети клас, той в десети - смее се Мариана - В единайсети успяхме да се нацелим. Даже му бях дама на бала. Романтичен период! Наистина много го обичах.”

В сърдечните си връзки е залагала на по-скромните момчета,
които здраво са стъпили на земята и не се нуждаят от това постоянно да им се повтаря колко са велики в работата си. „Не понасям егоцентричните, себични и самовлюбени мъже, които в повечето случаи се оказват хомосексуални! - дава воля на емоциите Мариана - А ако говорим за първата ми истинска любов, която ме накара да дам и невъзможното от себе си, това е актьорът Дарин Ангелов. Обичам го и до днес. По различен начин, разбира се.”
Когато е едва на 15, се случва най-ужасното нещо в живота й - умира баща й. За трудния период около смъртта на баща й? Реагирах абсолютно нелогично - хваща рейса и хуква към училището, съучениците, учителите. „Не мога да си обясня защо така съм реагирала. - размишлява днес певицата - И в училище, когато си видях съучениците и Лили Ватева, учителката ми по музика, влязох и им казах: „Баща ми почина.” Ей така, без никаква емоция. И в момента, в който те се наредиха около мен, осъзнах какво става. Сринах се, буквално. Но не знам дали бих могла някога да им се отблагодаря. От тогава постоянно мисля за татко. Питам се какво мисли той за това, което правя. Даже често сънувам как пея в зала, голяма. Има много хора, но аз го виждам в дъното - застанал със скръстени ръце и ме гледа. Той не успя да ме види на сцена, професионално започнах а пея чак на 18.”

Хората, в които днес се оглежда Мариана,
са майка й, брат й и...Орлин Горанов. „Орлин невероятно прилича на баща ми, казвала съм му го много пъти. Чисто визуално. Ръцете му... Всеки път, като видя ръцете му, все едно, че виждам татко. Коректив ми е, споделям с него всичко. Чак ми се гади от жълтите гадории, които се изписват. Идол ми е като човек. Не говорим за артист!”
„Като стана майка, се промени - разказват близки приятелки на Мариана - Стана наистина жена, отговорна. Преди излизаше и скитореше, сега обича да си стои вкъщи. У тях е уютно и приятно, чувстваш се като у дома си. Ханес готви, помага в домакинството.”

Ханес Перфлер, половинката на Мариана,
е 36-годишен, сомелиер по професия. Изглеждат родени един за дуг. Очите им говорят, друго не трябва. Смуглата красавица не крие, че Ханес и детето са провокирали домошарката в нея. Но широко ококорва очи, „научавайки”, че той е готвачът в тяхната къща. „Да, готви. - не отрича неподписалата брачно свидетелство италианска съпруга - Понеже е италианец, всеки, като дойде вкъщи, очаква италиански манджи, спагети, лазаня... Във връзка с това той изпъква като готвач пред мене. Защото готви италианско. Но мусака, пълнени чушки, спанак, картофи, ориз... Там съм аз!”
„Когато имаш семейство и мъж до себе си, когато има любов, предпочиташ да си останеш вкъщи, да си почиваш в прегръдките на любимия. - откровеничи Мариана - Преди бях просто сама и обикаляхме с приятелките”. Ханес се колебае дали любовта им може да се нарече „от пръв поглед”. Ханес се зачудва, сетне разтърсва перчем и отсича: „Симпатия. Имаше голямо привличане. Да, може да се нарече любов от пръв поглед. Мариана е по-философски настроена: „Трябва внимателно да се подхожда към думата „любов”, да се употребява само когато трябва. Да е доказана с действия. Сега между нас определено има любов.”

От кухнята на Мариана

ПЪЛНЕНИ ЧУШКИ С КАЙМА И ОРИЗ

Прoдукти: 10 чушки, 1 глава лук, 1 морков, 500 г кайма, 1 ч.ч. ориз, 1 яйце, 1 ч.ч. кисело мляко, олио, 1 ч.л. червен пипер, чубрица, черен пипер, сол, по 1 щипка сух босилек и сминдух, пресни магданоз и целина.

Нaчин на приготвяне: Лукът и морковът се нарязват на ситно и се задушват с малко мазнина и вода. Добавя се каймата, размита с малко вода и се задушава около 15 минути. Слага се измития ориз и подправките. Долива се 1 чаша вода. Задушава се, докато оризът стане полуготов - като се разбърква, за да не залепне на дъното на съда. Чушките се почистват от дръжките и семките, надупчват се с игла на няколко места и се пълнят със сместа. Отворът се набрашнява и се подреждат в дълбока тава. Налива се подсолена вода до половината (ако искате да е гъст сосът, се добавя и размито брашно), поръсва се с мазнината и се слагат във загрята фурна. Пекат се около 30-40 минути, след което тавата се изважда и в купа се отделят 1-2 черпака от соса да се охладят за 10 минути. Яйцето се разбива с киселото мляко и малко сол и с разбиване към него се налива охладения сос. Получената смес се излива в тавата при чушките и леко се разтръсква, за да се разпредели равномерно.