Десислава Добрева

Деси Добрева стана популярна в България като беквокалистка от “Шоуто на Слави”. Тя радваше цели три години зрителите с нежна красота и опияняващ глас. Усмихнатата Деси имаше голям успех и след като напусна шоуто. През май 2005 година тя тръгна да преследва мечтите си зад океана. Русокосата красавица бе приета да учи в един от най-престижните университети за музика в света – „Бъркли колидж ъв мюзик”. Диплома получи само за година и половина, вместо за четири. Президентът на колежа я обяви за “изключителен случай”. В САЩ тя се сдоби и с няколко награди: две от Billboard World Song Contest и по една от The Great American Song Contest и Unisong International Song Contest. Авторската й музика е оценявана от сериозни имена в американския музикален бизнес. Варненката има сериозно музикално образование и преди Бъркли. Завършила е музикално училище с пиано, както и теоретичен и естраден факултет в ДМА. Определена е за поп певица за 2008 г. от Фен ТВ. Финалистка е с една от 12-те песни на българския финал на Евровизия с песента „Strong“ („Силен“). Като част от „Шоуто на Слави“ бе част от турнетата на „Ку-ку бенд“, където е пяла пред 40 000 публика.

Залагам на това, което мога,

на това, което ми се пее, което ми е на сърцето – казва Деси – Обожавам народните песни и винаги ще ги пея. Обичам и хубавите естрадни песни като тези на ФСБ, Лили Иванова, Васил Найденов, Маргарита Хранова, Щурците, и много други, които слушахме през 80-те и 90-те години.

В годината на своя 30-и рожден ден

Деси Добрева изживява може би най-прекрасните месеци, седмици и дни в живота си с предчувствие за дълго чаканото майчинство. Бившата беквокалистка на Слави знае пола на мъника, но от страх да не урочаса нещо, пред хората си мълчи. Няма как да скрие обаче, че ще дундурка лятно бебче. Двамата със съпруга й Мартин са на върха на щастието, направо летят. Женени са от близо пет години и винаги са искали деца. „Не едно! Поне три-четири”, разпалено разкрива плановете си за бъдещо потомство певицата. Разбрала, че е бременна на турне в Щатите преди Нова година. Когато се върнала в България, веднага отишла на лекар и за всеобща радост новината се потвърдила. „Прочела съм всички възможни именници и

засега знам само, че няма да го кръстим на роднина

а ще носи свое име”, доверява Деси. За разлика от повечето бременни тя не е постоянно гладна и не следи колко килограма е качила. Изчела е и всички книги по темата, като най-поучителни й били „Аз съм бременна” и „Какво да очаквам, когато очакваме дете”. Къдрокосата гласовитка още не е решила къде да се появи на бял свят първата й рожба - в София или в родната Варна, където са най-близките й. Майка й и баща й от сърце споделят радостта на щерката и зетя: „Когато гледаш собствено дете, много неща имаш на главата си, а като баба и дядо вече нищо не ни тежи, но мама и татко са главните. Ще слушаме, ще изпълняваме. На Деси сега й предстои щастлив, ама много труден период. Но трудностите са за това, да се преодоляват. Животът е прекрасен!”
„Неспираща машина, която винаги ще ражда много красиви неща”, „Един сложен джаз”, „Търсеща и намираща”, „Много емоционална и много луда” – това са само част от характеристиките, с които приятелите на Деси я възнаграждават. Певицата Алекс Раева си смомня: „Беше преди мене на кастинга за Шоуто на Слави. Отличаваше се с

една такава грамадна коса, обута в червен панталон

Няма как да не го забележиш това момиче. А като я чух как пее, си казах: ”Сега е моментът, Александра, да станеш и да си тръгнеш.” Това ни беше първата среща – респект и страх. После станахме като сестри. Тя не спира да се самоусъвършенства. Едно дете непораснало. Няма и да порасне. Затова е и неразбрана от много хора около нея. Обича всичко да й е подредено, но не и да контролира хората. Толкова прям човек, че каквото й е в главата, го казва моментално. Много трудно се научи да пада, винаги е искала да бъде победител.”
„От малкото хора е, които ходят с тефтер – с написана програма. И я следва точка по точка – разказва друг приятел на усмихнатото слънчево момиче, журналистът Емил Спахийски – Преобръща света, но изпълнява всичко, което е намислила. Отчайва се единствено, когато среща неразбиране и посредственост. Тогава се побърква. Както може с музиката си да разтопи един човек, така и в нея има едно малко дяволче, което може да накара всеки мъж да се побърка. Изключителна купонджийка, но не понася цигарения дим.

Обожава анимационни филми

Засяда пред телевизора и се зомбира. Може да се хили с часове. И да имитира анимационните герои.”
Деси се смее, че знае наизуст „Ну, погоди” и „Том и Джери”, а като си отиде във Варна, се е превърнало в нещо като ритуал, с племенниците й да ги гледат едва ли не с отворена уста. Наистина ли живее по тефтер и по план? „Ох, тоя тефтер – въздиша чаровницата – Понякога го мразя, защото постоянно си записвам в него задачи, които е невъзможно да се изпълнят за един ден. И знам, че не мога да ги изпълня, обаче си ги пиша. И вечер, като си легна, почвам да мисля какво не съм свършила. Но съм човек, който обича да прави по 50 неща едновременно, да оползотворява времето и да постига целите си.”
Не крие, че е ужасно избухлива, види ли пошлост насреща си. Шегува се, че ако не успее в кариерата си на певица,

ще пожъне луд фурор като...шефготвач

– от майка си се е учила и резултатът е зашеметяващ. „Сърцат човек съм! Като нещо ми е на душата, искам да си го кажа. А в момента, в който запея, всичко друго престава да съществува. Тогава съм най-истинска. Отварям се като книга и който иска, може да ме прочете.”, заключава през смях изпълнителката на „Лудо младо”, „Къде е мойто либе”, „Море пиле”, „Катерино моме”. Доверява, че й се ще да има повече свободно време и да не си го губи в интернет, както често се случва. „Добре би било да живея без компютър и без мобилен телефон, на слънчево топло място до морето”, мечтае Деси.
С радост се връща към детството си във Варна: „Гледана съм с много любов в пълна къща – деца, хора, кучета, котки. Нормално глезена. Надявам се и аз така да гледам децата си. С разбиране и много любов.”
Тя е третото, най-малко дете в семейството на Нели и Петър Добреви. Има по-голяма сестра и най-голям брат. „Приличаме си по ината. Но не като опърничавост, да прави напук, а

инат като булдог: като захапе нещо и не пуска

– описва малката си сестричка баткото – Едно време лесно се палеше, сега вече не толкова. Умира за племенниците си. Много обича да си играе с тях, да си съчиняват разни измишльотини. Ще е страхотна майка!”
„Когато се роди, с нея станахме седем души – спомня си Нели Добрева – Така че, е раснала в шумна, оживена атмосфера. Беше едно дребно-дребно мъничко човеченце. Но здраво! Всички се грижехме за нея, но и всички я командореха. Тя изгради от малка едно съпротивление в себе си и чувство за себеотстояване. Като беше малка, казвахме, че сълзите са й винаги на носа, защото може да заплаче във всеки момент, а след това така да се разсмее, че да накара всички наоколо да се заливат от смях. Ако е толкова грижовна към детето си, колкото е към нас... Не би трябвало да го задушава. Трябва й повече дипломатичност.”
Днес, като са разделени в различни градове, Деси и родителите й съвсем не са изгубили връзката помежду си. „Виждаме се по скайп постоянно – разказва сладураната – Когато бях в Америка, си бях направила такъв телефон, да могат от Варна да ми звънят. Сега пак ни делят доста километри, но се чуваме всеки ден.”
Непрофесионално Деси пее от съвсем малка – смее се, че тогава

изявявала таланта си предимно в банята и по планините

на България. Професионално започнва да се занимава с пеене на 16 годишна възраст. Майка й е тази, която я подтиква към музикалното поприще, за което Деси й е безкрайно благодарна: „Аз много харесвах джаз още като малка. Майка ми настояваше да се запиша да уча, и то точно популярна музика.”
Какво е необходимо на един изпълнител освен талант, за да успее в кариерата си? „Амбиция, вяра в себе си, силен характер, за да успява да се преборва с трудностите и конкурентите по пътя, както и куп други качества и таланти.”, отвръща от своите вече 30 години певицата и доверява, че черпи вдъхновение за песните си от своята любов към красивото. Трудно й е да отговори в какъв стил предпочита да пее: „Отдават ми се доста стилове. Ще цитирам един мой учител в Бостън. Tой ми каза веднъж, че имам способността да пея почти всичко, благодарение не само на таланта си, но и на стабилното си обучение, но само като пея българска песен, тя излиза от сърцето ми.”
Десислава не се притеснява да каже, че

голямата й сбъдната мечта е нейният съпруг

„Омъжих се за принца на белия кон. Неслучайно съм си го избрала.” След толкова години заедно – още от детството, двамата се гледат с погледи, които нямат нужда от думи. А Деси се връща към началото, за което със сигурност в захлас ще разказва на децата и внуците си: „Навремето аз бях тази, която направи първата крачка. Всъщност, братовчед ми свърши цялата работа. Едно лято, 99-а година някъде, той ни гостуваше във Варна. Връщаме се от дискотека ние, и случайно виждаме Мартин. Знаехме се преди това от махалата, ама нищо повече. И аз го виждам и казвам на братовчеда: „Ей това момче много ми харесва, много е готин.” Братовчед ми някъде се загуби – на мене, много странно ми стана. След няколко дни с малко съзаклятнически тон ми казва: „Хайде да отидем до кафето.” После разбрах, че неслучайно ме е накарал да си взема целия албум със снимки, където пея. Сядаме на кафенце и изведнъж, на нашата маса сяда Мартин. Направо останах като гръмната. Чак ми трепереше ръката, като тръгнах да я подавам да се запознаем. Предтекстът беше нещо за колата на братовчед ми. А той още оная вечер отишъл и го заговорил, казал му, че го харесвам. Обаче след това минаха три години, докато станем гаджета. Виждахме се периодично, но така се случи, че нищо не стана между нас. Аз имах гадже, той също. Много умна постъпка от страна на Мартин – много ме е харесвал още тогава, но си е казал: „Не, много е малка.

Имам по-специални чувства към нея, не искам да е просто така

По-добре да я запазя като приятел, защото е ценен човек.” Още онова лято бях сигурна че Мартин е бащата за моите деца.”
„Много е странно, че съм я виждал още като беше бебе. Брат ми и брат й бяха съученици – разказва Марти – Като цяло, чувстваме се много добре заедно. Обичаме се. Първо, тя е една красива жена. Друго – много амбициозна, винаги се стреми да постигне нещо повече. Харесвам всичко у нея, дори и недостатъците й. Страхотна домакиня! Прави страхотни вкусни работи. Дори, когато ги прави за първи път. Когато сме разделени, след първия ден започва да ми липсва. Трудните моменти ги преодоляваме, защото ни дърпа любовта, която има между нас. Но без компромиси не може, и двамата правим компромиси!”
Какви са компромисите в брака на Деси? „Много са! За тая връзка съм направила страшно много компромиси. – отсича миньончето – Казвам го с добро, ще продължавам ги да правя. Защото така се гради брак. Най-лесно е да кажеш: „До тука съм!”

От кухнята на Деси

Агнешка плешка във фолио
Прoдукти: 500 г агнешки дреболии, 1 агнешка плешка, 3 връзки зелен лук, 1 ч.ч. ориз, сол, червен пипер, черен пипер, джоджен, 1 връзка магданоз, 150 мл олио, 1 пакетче масло.
Нaчин на приготвяне: Дреболиите се сваряват и се нарязват на дребно. Задушава се в олио зеленият лук. Добавят се оризът, дреболиите и всичкo се посолява. Наливат се 2 ч.ч. бульон. След като набъбне оризът, се прибавят подправките. Измитата агнешка плешка, с отворен джоб се осолява отвътре. Пълни се с готовата плънка и се зашива с конец. Поставя се в тава и се намазва с разтопеното масло и червен пипер. Налива се 300 мл от бульона и се покрива с фолио. Пече се на 180°С за около 3 часа.