Децата: какво не бива да им казваме

Твърде често, когато се завръщаме изморени и изнервени, почти на ръба на изтощението вкъщи, ние се разтоварваме от напрежението върху възможно най-невинните - собствените ни деца. Достатъчно е само едно провинение от тяхна страна, за да им наговорим цял куп напълно необмислени неща и после, разбира се, да съжаляваме. Ако е инцидентно, подобно поведение няма сериозни последствия, но прекалим ли, рискуваме, и то сериозно, да съсипем душевното им
равновесие и самооценка.

”Защо не си като брат си (сестра си)?”

Изтъквайки чужди достойнства, родителите наливат допълнително масло в огъня на ревността и разпалват съперничеството между децата си. Нароченото за черна овца на семейството хлапе започва да вярва, че каквото и да направи, то няма да бъде забелязано и оценено, защото другото дете си е спечелило завинаги репутацията на ангелче. Тогава защо да се мъчи?
Правилната стратегия. Ако сте недоволни от поведението или училищния успех на наследника си, посъветвайте го да положи повече усилия, предложете му помощта си. Без да правите сравнения!

”Не ставаш за нищо!”

Една от най-отровните фрази на света! Повтарянето й, равнозначно на душевна инквизиция, оставя незаличими следи в душата на „некадърното” същество и го кара да загуби напълно вярата в собствените си способности. Към подобни думи прибягват родители, които също са били жертва на морален тормоз от страна на мама и татко. В резултат имат толкова ниско самочувствие, че трудно могат да си представят своето собствено дете в по-добра светлина.
Правилната стратегия. Окуражавайте мъничето при всеки удобен случай, внушавайте му, че трябва да бъде по-упорито, че е способно на истински подвизи в училище.

”Искаш да ме подлудиш!” „По-лошо дете от тебе няма!”

С тези думи вие го обвинявате в две „престъпления” - че е непоносимо и че иска да ви причини болка. Вследствие на това малкият пакостник се чувства отхвърлен, да не говорим, че му се насажда чувство за вина за нещо, от което дори си няма понятие. Всъщност за него вашето обвинение означава, че ще го обичате само ако е добър и изпълнява всичките ви желания, но шантажирате ли го постоянно по този начин, като нищо ще го накарате да се откаже от собственото „аз” и ще го превърнете в безлично същество.
Правилната стратегия. Вместо да заклеймявате наследника си, заявете категорично: „Това, което направи, е лошо!” или „Държанието ти не ми харесва!”. Нищо не ви пречи и да го призовете: „Опитай се да бъдеш по-мил с мен и другите хора!”

”Не прави това - ще се нараниш (удариш, паднеш, настинеш и т. н, и т. н.)”

Много деца чуват от най-ранна възраст както въпросната банална фраза, така и сродната: „Знаеш, че няма да успееш.” Повечето родители, които непрекъснато предричат катастрофи и провали, са водени от най-добри чувства - те искат да спестят на наследниците си разочарованието от житейските сривове. Известно е обаче, че неуспехите играят положителна роля в оформянето ни като личности, а цената на самостоятелността включва в себе си и цицините, и счупените крайници. Въпреки добрите си намерения, майките и бащите-квачки трябва да се примирят с критичните житейски мигове, защото те помагат на децата им да пораснат.
Правилната стратегия. Предупреждавайте хлапето си само за конкретните и неминуеми опасности: „Ако влезеш в езерото, като нищо ще се удавиш - не знаеш колко е дълбоко, а и няма спасител”, или изказвайте своите собствени страхове: „Боя се, че...”, „Надявам се, че можеш...”. Така то ще бъде нащрек и ще съумее да реагира навреме и според ситуацията.

”За твое добро е!”

Сигурно няма да ви е приятно, ако вашият партньор повтаря като латерна: „Правя го за твое добро.” Вие обаче не спестявате въпросните думи на чедото си. Щом един родител изтъква непрестанно собствените си качества и способност да преценява точно нещата, той принизява интелекта на детето си и му отнема правото на мнение. Всъщност днешните хлапета узряват доста рано и прекрасно знаят какво харесват и какво не. Те имат пълното право да не обичат спанак или грах, дори да са пълни с витамини. А и трябва ли да слагат вълнени чорапи, само защото на възрастните им е студено?
Правилната стратегия. Понякога е по-добре да премълчите, но ако много държите на позицията си, просто поставете детето пред свършен факт: „Знам, че нямаш желание да свършиш това и това, в момента обаче е важно какво искам аз.” Все пак не налагайте авторитета си агресивно, с диктаторски маниер.

”Ти си непоправим/а”

Поставяте заклеймяващ етикет върху детето си и не му предлагате никаква възможност да се промени. Сякаш сте му отредили една-единствена роля, и то завинаги.
Правилната стратегия. При положение, че хлапето е сторило голяма беля, обещайте му: „Повториш ли подвига си, чакай сериозно наказание”, с една дума, напомнете му правилата, а нека то си направи съответните изводи.

”Ти си малко чудовище”

Заради подобни думи „чудовището” ще реши, че не го понасяте, докато всъщност нетърпимо е само поведението му в момента. За съжаление детето страда силно от направеното от вас изявление и може да стане още по-агресивно.
Правилната стратегия. По-добре му кажете: „Мина всякакви граници!” или „Няма да търпя повече!”. В критична ситуация родителите трябва да си припомнят точно навреме думичката „стига!”.

Други фрази-убийци

• От теб ми дойде до гуша.
• Живея само заради теб.
• Срам ме е от теб.
• Разбираш ли какво ни причиняваш?
• Още си малко дете.
• Не те обичам вече.
• Вече не си мой син (дъщеря).
• Гледаш само собствените си интереси.