Стрелицията в едър план

Биографията на едно от най-необичайните цветя на планетата – стрелицията – е тясно свързана с биографиите на много знаменити хора. В основата на тази забележителна история стои един известен английски ботаник – сър Джоузеф Банкс. Негова първа победа станалато необичайно успешното пътешествие, което той предприел на 20-годишна възраст с кораба на Джеймс Кук. На 35 години вече бил председател на Кралското научно общество и останал на тази длъжност цели 42 години. Джоузеф Банкс е създател и на най-голямата колекция от хербарии в Англия. Той се заел и с поддръжката на ботаническата градина на приятеля си, крал Джордж ІІІ. Неговите “ловци на растения” пращали в Лондон листа и живи екземпляри от тропиците на Южна Америка, за да попълнят екзотичната колекция. Сред едно от най-атрактивните преживявания на Банкс е пътешествието с кораба на Кук до нос Добра Надежда, откъдето ученият се връща с 500 нови непознати екземпляра. Сред тях е и едно много оригинално растение, което местните жители наричали “жар-птица”.
Според историята при откриването му Банкс възкликнал, че такова цвете е подходящо само за кралска особа. Така в чест на английската кралица София-Шарлота, съпругата на неговия приятел Джордж ІІІ, той нарича растениято Strelizia reginae, тоест кралска стрелиция.
Със своите огнени краски и уникалната форма на цветовете стрелицията и у нас е символ на тропическата красота, въплатена в жар-птицата.
Сред историите, които градят биографията на стрелицията, е и случка от средата на ХІХ век, когато южноафриканска делегация подарява на руският цар Николай І растение, известно като “див банан”. Екзотичният уникат бил изпратен в ботаническата градина на Санкт Петербург, където цъфнал през 1853 г. Директорът на градината се убедил, че това е стрелиция. По традицията, създадена от неговия колега Джоузеф Банкс, той посветил своето откритие на царствена особа и нарекъл новият вид Strelizia nicolai в чест на цар Николай І.

Като птиците от приказките

Най-известната сред малкия род стрелиции, разбира се, е кралската стрелиция. Вече повече от 200 години тя поразява с екстравагантната си красота. За това време е преминала пътя от цвете-екзотика в оранжериите на ботаническите градини до промишлена култура за производство на рязан цвят. Но и досега стрелицията си остава едно от най-оригиналните растения и в цветните аранжировки, и в стайните култури. Нейното съцветие е устроено доста сложно. Цветовете се състоят от три оранжеви чашелистчета. Три вътрешни виолетови венчелистчета със стреловидна форма (те скриват тичинките и плодника) излизат от заострен, подобен на лодка калъф. Като цяло съцветието напомня главата на приказната райска птица с оранжев гребен. Именно затова стрелицията често се нарича още жар-птица, птица на щастието или райска птица.
В своята родина, Южноафриканската републиса, кралската стрелиция се отглежда в обш6ирни плантации. Там е създаден и най-необикновеният сорт с цветове, чиито „пера” от венчелистчета са оцветени в златисто-жълт цвят. Не са умували много за името му и по изпитаната формула го нарекли в чест на предизента Нелсън Мандела – Мандела голд.
Друг вид стрелиция е тръстиковата (Strelitzia juncea). Тя има почти същите по устройство и багри цветове. Нейните листа обаче са съвсем други – дълги и тънки, растящи плътно в двуметрова розетка. Този вид расте в относително по-сухите източни части на Африка, където и климатът е достатъчно хладен (според мерките на Южна Африка, разбира се). Затова тази стрелиция може да понесе продължително засушаване и резки захлаждания, дори до отрицателни температури.
В южната част на африканския континент расте достатъчно рядката опашата стрелиция (Strelizia caudate) Наричат я още „банан на пустинята”. Това дървовидно растение достига в природата височина до 8-10 м. Листата му са много големите и растат в два реда, обхващайки долната част на ствола. Но не само листата са огромни, но и цветовете. Нейните островърхи кафяво-червени прицветници-лодчици достигат дължина до 45 см. Цветовете й са бели, за разлика от цветовете на кралската и тръстиковата стрелиция.
Бели са цветовете на още една стрелиция, от където идва и името й бяла стрелиция (Strelizia alba). Тя е високо около 6 м, има единичен тревист „ствол” и големи кожести листа. Прицветниците й са тъмнопурурни, почти черни, което създава много впечатляващ контраст с белите венчелистчета. Бялата стрелиция има и друга особеност – коренището й е много голямо, масата му при възрастно растение може да достигне до 100 килограма.

“Руската” стрелиция

Особено интересна е стрелицията Николай. В природата е доста разпространена, особено по океанското крайбрежие на Африка. Външността й е впечатляваща – многочислените 12-метрови „стволове” са увенчани с огромни „шапки” от големи нарязани листа. Растенията приличат на палми, заради спускащите се листа.
Цветовете на николаевата стрелиция са също така величествени, както и самото растение. Те са събрани големи съцветия, които имат характерната за стрелицията форма. Пурпурно-сините лодчици-прицветници, достигат дължина 50 см, в тях се намират три бели чашелистчета и сини венчелистчета.
Тази стрелиция освен че е красива, е и полезна. Местните жители правят от сухите й стебла мноо здрави въжета. Освен това не е отровна, а семената й, когато са недозрели, са дори вкусни. По това тя се различава много от своите „посестрими”, които имат отровни листа и цветове.
В природата николаевата стрелиция много бързо се разпространява чрез многобройните си коренови издънки по местата с благоприятен за нея климат и проявява активен растеж. Тя е много устойчива на засушаване, но не обича резките промени на дневните и нощните температури. Предпочита повече условията на морските и речните крайбрежия.

Възпитанието на жар-птицата

Кралската стрелиция е широко разпространена по света. Отглждат я на открити площи в много региони с топъл климат – във Флорида, Калифорния, Австралия, на Канарските острови и Мадейра.Тя никога и никого не оставя равнодушен. На островите, например, се продава в малки саксии и много туристи от цял свят не пропускат да си купят.
Но каква ще бъде съдбата на тропическото растение в стайни условия? Всичко зависи от човека. Да “превъзпитате” жар-птицата е сложно, но възможно.
За да украсите дома си с това великолепно цвете, ви трябва пространство. Възрастните растения в саксия с диаметър 25 см надхвърлят метър височина.
Стрелицията е тропическо растение, е привикнало към слънчевите и топли условия, които трябва да възпроизведете и в стаята. Нужно й е слънчевото място до южния прозорец, но докато растението е все още малко, трябва да засенчвате листата му от преките слънчеви лъчи. Редом с растението е добре да сложите и открит широк съд с вода за повишаване на влажността на въздуха. То ще ви се отблагодари с повече красота, ако лятото го изнесете на балкона, а още по-добре ще бъде да го изпратите във “ваканция” на вилата.
Стрелицията се полива с хладка вода, не често, но в достатъчно количество. Пълното изсъхване на почвения субстрат не трябва да се допуска. През пролетта и лятото се подхранва с торове за стайни цветя два-три пъти в месеца. Много полезно е и листното подхранване веднъж на десет дни. Разтворът се подготвя като една капачка течен тор се разрежда с 10 л вода и растението се опръсква.
През зимата животът на стрелицията се променя коренно. Тя се нуждае от по-прохладно място с температура 12-16 градуса, никакви подхранвания, полива се много рядко. Така растението почива.
След 3-4 години, малкото растение ще се преобрази, превръщайки се в голям храст с едри сиво-зелени листа. И ако всичко е било направено правилно, през май-юни стрелицията ще цъфне, като извиси цветоносите си, увенчани с чудесни подобни на птичи глави съцветия.

Двата начина за размножаване

Стрелицията се размножава вегетативно по най-простият начин: осемгодишното растение след като прецъфти се изважда от съда и корените му се делят така, че на всяка част да има по две пъпки. Частите от коренището се разсаждат във високи саксии. Подходящият хранителен субстрат се подготвя от листовка, чимовка и напълно прегорял органичен тор.
Ентусиастите могат да отгледат стрелиция от семена. Засеяват се в почвена смес за този вид растения. След около 5-6 години внимателни грижи от семенцето ще се получи цъфтящ екземпляр.

Хитрият стрелец

Стрелицията оправдава своето славянско име, а именно да стреля. Кръстосаното опрашване напълно зависи от малките птички и насекоми, които кацат по цветовете. Венчелистчетата на стрелицията са се сраснали по такъв начин, че обхващат пружиниращите тичинки и плодника. Когато насекомите долетят за сладкия нектар, те кацат върху венчелистчетата на и по този начин ги разтварят. Така тичинките се изпъват и следва залп от прашец.

Полезни съвети

При покупката на стрелиция трябва да избирате растения, чиито прицветници не са отворени, а венчелистчетата на цвета са едва-едва показали се. Рязаният цвят на стрелицията може да стои във вазата около месец, ако се грижите правилно за него. Поставете букета на добре осветено място и редовно сменяйте водата във вазата. Стрелицията, като истинска южнячка, не понася ниските температури и въздушните течения. На нея също така й вреди и сухият въздух в стаята.

Пазете от вредители

Преглеждайте за акари и щитоносни въшки, които са най-честите неприятели на растението. Веднага, щом ги забележите, вземете мерки. При по-леките случаи на нападения от щитоносни въшки избършете с влажно парцалче, намокрено в смес от сапунена вода и счукан чесън. След 15 часа изкъпете растението. При по-тежки случаи унищожете вредителите със системен инсектицид. Заразените с акари екземпляри пръскайте с акарициди.