Розите и техните навици

Розата е царицата на цветята и важен елемент във всяка градина. Тя е едно от най-популярните градински растения. Тъй като тя има изключително много разновидности, ще намерите подходяща роза за всяка градина: дългостъблени рози, които достигат височина 2 метра, класически бордюрни рози, стандартни рози и дори почвопокривни рози, които са подходящи за засаждане в неравен терен.

Гаранция за добър старт - правилното засаждане

Розите могат да бъдат засадени и през есента, и през пролетта. Те предпочитат водопроницаемите богати на хранителни вещества глинести почви, но добре растат и на добре обработени песъкливи терени. Корените на розата се развиват дълбоко в почвата, затова тя трябва да бъде достатъчно рохка. Преди засаждането коренът се потопява до кореновата шийка в кофа с вода. Докато корените се пропиват с влага, подгответе ямката за засаждане: почвата на дъното се разрохква, внася се угнил оборски тор. След това се подрязват стеблата и корените на растението. Съкратете клонките му до около 20 см, а корените изрежете внимателно, за да съхраните максимално добре най-малките власинки по тях. Облагородените рози се засаждат така, че мястото на облагородяване да се намира на 5 см под повърхността на почвата. След това почвата около засаденото растение се уплътнява добре с ръце и се полива обилно.
Редовното разрохкване на почвата в градинския розариум ще ви помогне с борбата с плевелите и ще помогне за съхраняването на влагата в нея. За по-дълбоко разрохкване се използват специални вили с два зъба: те внимателно се забиват в почвата около храста и след това се изваждат, за да подобрят достъпа на въздух до корените. Тъй като корените на розите растат надълбоко, растението трябва да се полива само при сериозна суша. Важно е при поливането да не пръскате вода по листата, тъй като могат да се развият гъбни заболявания. Своевременното премахване на увехналите цветове ще подпомогне образуването на нови.

Балансираното хранене

Розите, особено повторноцъфтящите, се нуждаят от по-голямо количество хранителни вещества. Опитните градинари внасят бавнодействащи торове в началото на активния растеж на клонките - април и след първия цъфтеж. Богатите на азот торове, които осигуряват растежа, могат да се използват само до края на юни, иначе филизите няма да успеят да узреят добре и могат да загинат през зимата. Късното лятно или ранното есенно подхранване се прави с калиеви торове, за да се подобри тяхната студоустойчивост. През есента се внасят и органични торове. Те се закопават в почвата, за да могат да бъдат преработени от намиращите се в нея полезни микроорганизми.
Главният бич на розите са черните петна. При това гъбно заболяване листата първоначално се покриват с тъмновиолетови петна с назъбен контур, а след това пожълтяват и опадат. Предразположените към това заболяване растения се обработват с фунгицид като предпазна мярка, още преди развитието на храста, а през есента се премахват всички заболели листа и се унищожават. За създаването на нови розови градини се препоръчва да се използват сортове, които са преминали многогодишно изпитание на устойчивостта им на заболявания.

Оформяне на розовите храсти

За оформянето на правилни и добре развити корони на розите, както и за регулирането на цъфтежа, голямо значение има ефектната и навременна резитба. Най-доброто време за резитбата на розите е пролетта, а още по-точно, когато цъфти форзицията. Храстовидните рози и чайнохибридните цъфтят на младите си клонки. Те се подрязват на височина 20 см над почвата, за да може да се стимулира обилния цъфтеж или формирането на цветове с особено големи размери. Измръзналите и болните клонки се премахват напълно. Еднократно цъфтящите храстовидни рози след цъфтежа само се прореждат, тъй като силната пролетна резитба ще доведе до загуба на част от цветните пъпки. При растенията от ремонтантните сортове цветове се образуват и на новите клонки, затова след силна пролетна резитба те ще цъфтят още по-пищно. Храстът се подкастря на не повече от половината от височината му. Почвопокривните рози при нужда се съкращават с ножици за подрязване на жив плет.

Чайнохибридните видове

От резитба на първо място се нуждаят чайнохибридните рози. Работата по тях започва още със засаждането им. Важно е в самото начало да се даде правилна насока на развитие и оформяне на короната. От това зависи впоследствие декоративната им стойност. Първа резитба се извършва на 2-3 пъпки. След това се прави пролетна (основна) и лятна, която е неколкократна, за да се поддържат храстите. Резитбата през есента става при зазимяването на розите. Пролетната резитба на чайнохибридните рози се извършва веднага след откриването им. Тя се прави на 2-3 до 5 пъпки в зависимост от развитието на клоните. Лятната резитба трябва да се прави след прецъфтяването на розите, като не бива да се изчаква да прецъфти целият храст. Правете я отделно за всяка клонка. Лятната резитба в зависимост от развитието на клонките и се извършва на 3-5 или максимум 8 пъпки. Лятната резитба се провежда до началото на есента.
Преди резитбата отделете почвата от растението, която през зимата го е предпазвала от студа. Старите и болни клонки трябва да се премахнат до нивото на почвата, а измръзналите съкратете до първата двойка зелени пъпки. Не трябва да пресмятате колко пъпки да оставате, важното е връхната пъпка да се насочена навън от храста.

Плетистите рози

Многократно цъфтящите плетисти рози през пролетта трябва да се освободят от клонките, които са на повече от 6 години. По-младите клонки се съкращават така, че на тях да остават по 4-5 пъпки. Слабите клонки можете да премахнете напълно. Прореждайте през лятото, когато прецъфтят. Токага ще можете да почистите и прецъфтелите цветове.

Храстовидните рози

С помощта на резитбата можете да придадете на храстовидните рози нужната форма. Ако филизите се подрежат на 1/2-1/3 от тяхната дължина, храстът ще бъде компактен. Не трябва да провеждате такава кардинална резитба, ако имате достатъчно място на участъка. Премахнете от тези рози само силно застарелите и младите слаби клонки.