Цветните вертикали

Трудно да си представите градина, в която не растат пълзящи растения. Може да се каже, че те нямат равни, когато трябва да придадат на двора ви особен чар и комфорт, да създадат зелен ъгъл, да украсят скучните монотонни огради, голите плоскости.
Това е така, защото вертикалното озеленяване е много практично. То заема малко полезна площ и създава зелени “стени” отлично декорират мястото и носят много свежест.

Лиани плетат живите си завеси

Лианите подхождат идеално на всеки стил и оформление на градина, затова отдавна се ползват с популярност. Като опори за тях се използват всевъзможни градински конструкции: шпалири, арки, беседки, стълбове, фенери и др. Уютните ъгълчета, увитите дувари, покритите с цветя беседки - всичко това са лиани. Това название обединява огромна група растения, които според ботаническите си семейства, родове и видове нямат никакво отношение един към друг. Сред тях има едногодишни и многогодишни, дървовидни и тревисти, топлолюбиви и студоустойчиви. А общото им свойство е особения строеж на стеблото, което не е способно да стои вертикално без опора.

В зависимост от начина, който лианата ползва, за да се доближи до светлината, те се делят на четири групи:

Катерят се по стената

Катерливи лиани се прикрепват към опората със специални коренчета или с особени израстъци. Не са им нужни специални опори, освен вертикална повърхност. Това може да бъде тухлена стена, каменна зидария или друга повече или по-малко грапава повъхрност. Контактувайки с такава повърхност, растението се захваща достатъчно здраво и достига голяма височина. Лазещите лиани най-често са листопадни многоодишници. Те се разрастват с всеки сезон, като правило, и се нуждаят само от незначителни грижи. Най-популярните в тази група са пълзящата хортензия (Hydrangea petiolaris), дива лоза (Parthenocissus), бръшлян (Юedera), кампсиса или текома (Campsis).

Подпират се, без да се закрепват

Облягащите се лиани понякога се наричат и полулиани. Причината за това название е, че те се присланят към опората, но не се закрепват на нея. Тези растения имат много дълги, гъвкави и слаби филизи, които не са способни да се държат самостоятелно и се нуждаят от опора. Ако ги лишите от нея, те започват да се стелят по земята и могат да станат почвопокривни растения или да се превърнат в обикновен храст. Към тези се отнасят пълзящата роза (Rosa), рогачката (Hydnum), чашкодрян (Euonymus).

Извиват снага по плоскост

Извиващите се лиани в процеса на растежа обвиват своята опора с филизите си. Те имат нужда от тънки вертикални или наклонени опори, за които могат да служат различни решетки, телчици или шпалир. Когато няма такива, стеблата падат на земята, престават да се увиват и започват да изостават в растежа си. Към тази група се отнасят хмела (Humulus lupulus), глицинията (Wisteria), някои видове орлови нокти (Lonicera), клематиси (Clematis), ипомея или грамофонче (Ipomoea), някои сортове декотаривен фасул.

Хващат се с невидими крачета

Увивните лиани имат на стеблата си чувствителни израстъци, които могат да се въртят, но незабележимо за човешкото око и да се прихванат към потенциалната опора и бързо да я обвият. Към увивните растения могат да се отнесат витисът (Vitis), дива лоза (Ampelopsis), ароматния грах (Lathyrus odoratus), дивата краставица.

Едногодишните лиани са най-подходящи за постигането на значителен декоративен ефект в кратки срокове. Всяка година от тях можете да създавате изискани композиции, всеки път комбинирайки по различен начин растенията. Болшинството едногодишни се отличават с обилен цъфтеж, декоративни листа и приятен аромат. Много видове имат оригинални плодове. Като правило, тези лиани обичат слънцето. Бързорастящите катерливи - кобея (Cobaea), декоративната тиква (Cucurbita), грамофонче (Ipomoea), латинка (Tropaeolum), тунбергия (Thunbergia alata).

Многогодишните лиани растат на едно място 20-25 години и образуват мощна корона. Заради бурният им ръст могат да възникнат проблеми с водосточните тръби, керемидите на покрива, плетовете могат да възпрепятстват стопяването на снега. Затова единствено ръста им трябва да се ограничава като се режат в ранна пролет.

ВНИМАНИЕ!Някои видове са достатъчно агресивни: прониквайки между нездрави дървени основи, те могат да разрушат постепенно стената. Ако имате дървена стена, откажете се да я обградите с дива лоза, бръшлян, кампсис, а също така и с пълзяща хортензия.

Нашите съвети:

1. Много важно е правилно да изберете растенията в зависимост от неговото предназначение (временно или постоянно) и мястото на отглеждане (светлина-сянка). Повечето лиани предпочитат плодоворна слабокисела почва и слънчево, защитено от вятъра място.

2. Никога не садете растенията плътно към стената или оградата, тъй като там почвата е суха. Системата на опора се прави при засаждането на растението, силна и здрава, за да осигури защита от силните ветрове и снеговалежи.

3. Най-добрият декоративен ефект се постига, ако още от самото начало правилно формирате растението. За едногодишните това е своевременното прищипване на върха, благодарение на което растението става по-пищно, обилно цъфти и покрива максимална повърхност. За многогодишните важна е правилната и своевременна резитба.

4. За да удължите цъфтежа и на двете групи, трябва да премахвате прецъфтелите цветове, а също така и изсъхналите, повредените и болни клонки.