Сините очи на метличината
Метличината (Centaurea) е много устойчиво растение. Това е многогодишник, който презимува, храст, достатъчно висок и необичайно плодовит. На всяко растение се образуват по 2500 семена с отлична кълняемост. Едногодишните видове отстъпват по размер, но са също така плодовити.
Метличината е красива, но тя изтощава и задушава посевите. В бита се използва за изготвянето на сини бои, а в кулинарията - за оцет.
Дивата метличина расте добре на оскъдни, песъчливи почви с добри дренажни свойства.
Под яркото слънце е нейната стихия
Метличината е идеална за бордюрите в градината. Тя има единични стебла, покрити с тънка мъхеста кожица. Към върха стеблата се разклоняват. Листата са различни – ланцетовидни или широки. Цветовете са събрани в кошнички. Окраската им е разнообразна - жълта и розова с различна наситеност, синя, виолетова, пурпурна, бяла. Дивата метличина е прекрасно медоносно растение. В градините тя се отглежда на слънчеви места и на полусянка на леки почви. Устойчива е на засушаване. Очарова с яркостта и гъстите си цветове. Грижите за метличината не са сложни. Изисква добре дренирана почва и делене на всеки 3-4 години през пролетта или есента. Всички видове метличина имат големи цветове на здрави стебла и са подходящи за букети. Забележителна е и комбинацията им с други тревисти цветя.
Видове
Ботаническото название на синята метличина е центауреа цианус, което в превод от латински означава син. Освен това има и късоклонеста метличина, фригийска, планинска.
Късоклонестата метличина (Centaurea jacea) достига височина до 1 м, многогодишна е, цъфти на шестгодишна възраст. Лилаво-пурпурните цветове имат големи главички на върха на стеблата и по края на клонките. Зелените прави стебла са набраздени. Цъфти от средата на юни до края на лятото. Семената лесно се разнасят от вятъра и през есента покълват. Късоклонестата метличина харесва небогати почви, не обича влажните места.
Фригийска метличина (Centaurea phrygia) има груби стъбла с височина до 60 см. Цветовете са с розов цвят. Листата са по-широки и назъбени. Няколко цветове правят кошничка на цветоноса и страничните клонки. Тази метличина е много устойчива.
Най-интересен е сорта Dealbata Rosea. При тази метличина външния ред на цвета е розов, а центъра – жълт. Сортът Steenbergil има големи малинови цветове с бяла сърцевина.
Планинската метличина (Centaurea montana) е висока 40-60 см и дава обилни бели, розови или лилави цветове.
Сортът Mountain bluet е с необикновено красиви цветове. Венчелистчетата са с назъбени крайчета и излизат радиалто от червено-пурпурния център, като създават красив подобен на паяжина ефект. Цъфтежът е непрекъснат в продължение на месец. Прецъфтелите главички се махат.
Автор: Светла Желязкова