Страховете на невръстните

Детето ви отказва дa спи на тъмно, крие се от приятелите, които ви идват на гости, пищи при вида на пчела или муха, плаши се от домашната ви котка... Каквито и да са страховете му, не ги отминавайте с лека ръка, а му помогнете да се пребори с тях.
До една определена степен отрицателните емоции изострят естествения инстинкт за самосъхранение. Но когато преминат нормалните граници, те могат да породят дълбоко вкоренени, неизлечими страхове и дори истински фобии, които ще тровят непрекъснато живота на малкия човек. Единственият начин той да повярва в себе си и да се отърси от ужаса е да сте винаги до него, когато има нужда от вас, и да не омаловажавате нито една от причините, породили безпокойството му.

Кога и от какво ги е страх

От раждането до 12-годишната си възраст децата се сблъскват с различни страхове, отговарящи на определени етапи от тяхното развитие. Те изчезват от само себе си, щом малките се научат да контролират своите емоции.
След раждането: бебето пищи от ужас, когато чуе силен или непознат звук.
След 7-ия месец: кърмачето вече разпознава родителите си, но се плаши от нови лица.
Към 1 година: всяка раздяла с мама и татко се изживява от детето така, сякаш го изоставят завинаги.
На 2 години: тъмнината изведнъж става невероятно заплашителна. Това е възрастта, в която детето иска да спи на светло.
След 3 години: плашат го маските и дегизираните хора.
На 5 години: и най-малкото нараняване, кръвта и убожданията го стряскат.
Към 6 години: вещици, призраци, извънземни... пречат на детето да заспи.
Около 7-8 години: телевизионните предавания и илюстрациите в книжките, които чете, се запечатват дълбоко в съзнанието му. Появява се страхът да остане само.
Между 8 и 12 години: детето прави разлика между реална и въображаема действителност. Започва да се плаши от конкретни неща: катастрофи, пожари, удавяне.

Kaк да се държите?

Понякога границата между нормалните страхове, които преминават бързо, и тези, загнездили се трайно в невръстното съзнание, е твърде тънка и зависи единствено от това дали родителите са протегнали навреме ръка на детето си. Как да реагирате, за да избегнете кризите?

* Не омаловажавайте страха му.
Не обявявайте поведението му за смехотворно - така в никакъв случай няма да го успокоите, а само ще събудите неговото недоверие. Детето ви ще предпочете да страда мълчаливо.

* Опитайте се да го разберете.
Наблюдавайте поведението на малчугана, поговорете с него и внимателно го изслушайте. Една-единствена дума може да се окаже ключ към решаването на проблема.

* Не го пресирайте.
Ако го карате насила да погали куче или да влезе във водата, всъщност решавате вместо него и рискувате да задълбочите кризата. Детето трябва само да направи първата крачка.

* Разкажете му за вашите детски ужаси.
Фактът, че и други освен него могат да се страхуват, ще го успокои.

* Окуражавайте го.
Когато забележите, че прави усилия да преодолее страховете си, не му спестявайте похвалите си.

Конкретни източници на страх

Водата

Обикновено страхът от водата е свързан с морето, което се движи, бучи и изглежда доста заплашително за невръстните деца, особено ако го виждат за първи път. Зад изпитвания ужас може да се крие и неприятно преживяване по време на къпане - ако бебето е било изпуснато неволно във ваната или е нагълтало вода.
Вашата реакция. В никакъв случай не го карайте да влиза насила в морето. Преди да заминете на почивка, го заведете на басейн или сред природата, където тече рекичка. Купете му воден пистолет, помолете го да ви помага, докато поливате цветята. Всичко, което ще му позволи по-лесно да „контролира" водата, е добре дошло. Ако и след това предпочита да топи само краката си, не му се карайте. Желанието да влезе по-надълбоко ще се появи рано или късно.

Непознатите

Страхът от тях е напълно нормална реакция. Дори да е общително, детето има нужда от време, за да прецени новия човек. Ако обаче пищи и изпада в истерия, трябва да се консултирате с лекар.
Вашата реакция. Когато се разхождате заедно, поздравявайте познатите си по име - така то ще разбере, че светът не се състои само от родителите му. Предупреждавайте го, когато ще ви гостуват приятели - по този начин ще избегнете изненадата, която често става причина за паникьосване. Не го насилвайте да целува непознатите или да се ръкува с тях.

Животните

Децата рядко се страхуват от животни - с удоволствие дърпат опашката на котката или любопитно бъркат в устата на кучето. В случай че детето ви има проблем в общуването с тях, това обикновено е последица от някой неприятен инцидент - може да е било ухапано от куче или ужилено от пчела. Нерядко страхът е вроден - нищо чудно то да наследи фобиите на родителите си, ужаса от мишки например.
Вашата реакция. Водете по-често малкия палавник в зоологическата градина. Там детето ще наблюдава животните в естествената им среда заедно с техните малки.

Раздялата

Този страх, възникващ всеки път, когато детето загуби от поглед близките си, както и отказът му да остане само вкъщи, разкрива опасението, че повече няма да види родителите си.
Вашата реакция. За да свикне с мисълта, че понякога раздялата е неизбежна, предварително го информирайте къде отивате и какво ще правите. Оставете му някаква нова играчка, „определете си среща" за часа, в който ще се върнете.

Тъмнината

Дори невинните сенки извикват в съзнанието на най-малките, които не могат да правят разлика между действително и въображаемо, представата за вещици, дракони и други страховити същества. Ужасът преминава с годините, но може да се появи отново, съживен от някое телевизионно предаване, книжка или игра с приятели.
Вашата реакция. Независимо от възрастта на детето не се колебайте да оставяте светната нощната лампа, ако ви моли за това. Седнете за малко при него, разкажете му нещо. И ако след няколко години то отново започне да се плаши нощем, разпитайте го дали не взема участие в някакви прекалено страшни игри с връстниците си. Случва се интересните дневни занимания да се превърнат в нощни кошмари.