Детските страхове

С настъпването на нощта децата се потапят в свой загадъчен свят, изпълнен със странни звуци. Чудовища, скрити под леглото, призраци и огромни зверове стават причина за много безсънни нощи, но те са необходима част от живота на всеки малчуган и играят важна роля в развитието му.

Детето се страхува още в пелените

Чувството на страх се появява още на 3-месечна възраст.

Бебето се стряска от непознати шумове, от това, че е само в стаята или че го откъсват от топлата прегръдка на мама. С годините страховете му се променят и могат да бъдат породени от действителна случка, филм или сънуван кошмар, след което да отстъпят място на други.

Между 3- и 7-годишна възраст.

Хлапетата изпитват страх най-вече от това, което ч не познават. Тяхната фантазия е силно развита, затова някои не успяват да разграничат действителността от измислицата и упорито вярват в съществуването на призраци. Тригодишното човече задава безкрайни въпроси - израз не само на неговото любопитство, но и на безпокойството, което му причинява заобикалящият го свят. Случаите на болест или смърт в се-мейството също могат да го разтревожат.

На 4 години.

Децата все още се боят от тъмнината, чудовищата, големите животни и раздялата с близките. На 5 въображаемото отстъпва място на реалността и страховете стават по-правдоподобни. Чудовищата, които довчера са смущавали спокойствието на вашето хлапе, „предават щафетата" на насекоми и влечуги. Ужасът от водата и от това, че ще се изгуби или ще загуби хората, които обича, също е неразделна част от тревогите на малчугана.

Как да му помогнем?

Не се вживявайте прекалено в ролята на „майка закрилница"

Помнете, че благодарение на страха хлапето се научава да се пази от опасностите и придобива по-голяма увереност. Прекалената опека от страна на родителите има обратен ефект.

Внимавайте какво гледа

Доста сцени от филми са в състояние да го уплашат. Затова, ако се опитвате да му обясните неразбрани събития и явления, използвайте утешителни думи, които ще му помогнат да си създаде положителна нагласа към заобикалящия го свят. Малките деца все още не са в състояние да преценят реалната опасност и задачата на възрастните се състои именно в това - да им обяснят от кого и от какво да се пазят.

Подкрепяйте го

Запазете спокойствие и проявете твърдост, когато малчуганът се изправи лице в лице със своя страх. Вдъхнете му кураж да го преодолее, вместо да го омаловажавате. Ако се бои от кучета, останете до него и го насърчавайте да общува с тях. Покажете му как трябва да се държи с животното, да го гали или да му дава храна.

Бъдете търпеливи

За детето всеки страх е изпитание, което трябва да преодолее, за да продължи напред. В никакъв случай обаче не го принуждавайте да предприема стъпки, ако още не е готово за тях. И не забравяйте, че дори и най-незначителният успех заслужава похвала.

Успокойте го с прости думи

Ако детето ви се плаши от болести или от смъртта, поговорете с него и му кажете истината, но винаги с необходимата доза деликатност.

Внимавайте какво му говорите

Избягвайте изрази от типа: „Прав си, този паяк е отвратителен. Не се доближавай до него!" Подобни изказвания само ще засилят тревогата на хлапето. И не забравяйте, че детските опасения не са повод да се дразните или да им се присмивате.