На никого, дори на най-властния родител, не е приятно непрекъснато да раздава заповеди на децата си. Но как да постъпим, когато те сякаш правят точно обратното на това, което се иска от тях?
Човек не се ражда с генетично закодирани познания за добро и лошо. Майката и бащата са тези, които трябва да предадат първите уроци по социално поведение на наследниците си. Ако им поставят конкретни изисквания още в най-ранна възраст, ще си спестят много неприятности. Забраните действат успокояващо на детето, защото му служат за опорна точка и го правят по-сигурно. Неограниченият либерализъм пък е нож с две остриета - ако му позволявате всичко, ще създадете в него лъжлива представа за безнаказаност и то ще се окаже неподготвено за проблемите, с които неминуемо ще се сблъска. Също толкова вредно е и да му забранявате всичко - и в двата случая показвате неуважение и неразбиране към детето, както и нежелание да му дадете това, от което се нуждае - сигурност и конкретност.
Добрите решения
Придържате ли се към някои основни правила на поведение в отношенията си с децата, много рядко ще изпадате в критични ситуации. От особено значение е винаги да обяснявате мотивите си, но без да навлизате в нескончаеми дискусии. В един момент трябва да кажете: „Стига." Позволявайте, без да прекалявате, и отказвайте с мярка. За всяко свое действие трябва да имате логично обяснение.
* Не мерете с двоен аршин. Ако сте казали „не", не променяйте мнението си само след час-два. Когато бащата е на една позиция, майката непременно трябва да го поддържа, за да не бъде смятан той за лошия в семейството. Важно е родителите да имат единно становище спрямо децата, дори когато живеят разделени или са разведени.
* Избягвайте мотивация на принципа „ако свършиш еди-какво си, ще получиш награда". Така само ще подтикнете детето да злоупотребява с добрината ви.
* Предотвратете конфликта. Когато сте изморени и изнервени, кажете му го. Детето ще разбере, че е в негов интерес да не ви предизвиква. Няма нищо по-объркващо от търпелив и мил родител, който изведнъж изпада в истерична криза. Тонът ви трябва да е спокоен, но убедителен и недвусмислен. Ако вашето „не" е достатъчно твърдо, детето веднага ще го почувства.
* Избухвайте, но рядко. Така наследникът ви ще разбере, че и родителското търпение си има граници, и следващия път ще се замисли, преди да ги наруши.
Как да реагираме, когато...
* Не се подчинява. Молите го да загаси телевизора, да подреди бюрото си или да напише домашните си. Глас в пустиня. Отказвайки да се подчини, то може би ви изпраща своеобразен зов за помощ. Поговорете си на четири очи. Нищо чудно това да е неговият начин да покаже, че иска да му обръщате по-голямо внимание.
* Лъже. Причината най-често е страхът от наказание. Опитайте се да спечелите доверието му: „Предпочитам да ми кажеш истината, дори да си направил някоя пакост." Избягвайте разпитите. Бъдете търпеливи и се опитайте да разберете неговата гледна точка, без да прилагате насилие,
* Краде. Трябва да му обясните защо не се постъпва така. Избягвайте да се отнасяте към него като към непоправим крадец. Ако е бръкнало веднъж в портфейла ви, това не означава, че ще повтори. Не драматизирайте ситуацията, но и не отминавайте случката без внимание. Липсата на реакция може да бъде възприета като окуражаване.
Макар и скромна по размери, нашата страна се радва на невероятни природни забележителности, богата история и великолепни архитектурни паметници, запазени до наши дни. Уникалността на българския бит, к...
Двускатните парници са сравнително по-слабо застъпени у нас. Те са построени на същите принципи, както едноскатните. Разликата е, че благодарение на двата си ската имат по-голяма ширина и височина и с...
Поредната приказка е прочетена, последният каприз е задоволен. Най-сетне вашето съкровище заспива. Обърнете внимание на позата, в която прекарва нощта, за да разберете още нещо за характера му. ...
В последно време зъбите ми започнаха да реагират болезнено на сладко, кисело, горещо, студено. Казват, че това става при изтъняване на емайла. Доколко това личи на зъбите и как може да се възстанови? ...
Музиката и здравето на детето