Роди се дете! Какво да правим?

Японският инженер и бизнесмен Масару Ибука, един от основателите на известната в цял свят корпорация „Сони”, е бил още и педагог - самоучител, чиито идеи и досега са актуални. В своята книга „След три вече е късно” той не дава готови рецепти за възпитанието на децата, а просто споделя своя опит като баща.

За да се възпитава и развива детето, съгласно концепцията на Масару Ибука, не е нужно да се купуват скъпоструващи играчки, да се изучават мъдри методи, да се завършват специални курсове за отглеждане. Достатъчно е просто да обичате вашето дете. Какво значи това?

Територията на любовта

По-често вземайте новороденото на ръце.

Физическото съприкосновение с родителите не само формира отзивчив и възприемчив човек, но влияе и на интелекта на детето. Любовта на родителите е основа за неговото успешно развитие. Погрешно е да се мисли, че детето още от първите дни трябва да свикне да спи в отделна стая. Много родители правят именно това, без да разбират, че такова възпитание е доста рисково. Детето трябва да усеща близостта с майката или бащата колкото се може по-дълго време.

Създавайте около детето особена територия за развитие.

Това не означава детската стая да се превърне във филиал на магазин за играчки. Когато те са много, детето не е в състояние да се концентрира и да съсредоточи вниманието си. То просто не знае какво да прави с толкова много плюшени мечета и зайци... Ако вие искате да развиете у детето нестандартно мислене, не му купувайте всичко, което то поиска на минутата. Поощрявайте неговата фантазия. Във въображението на детето дори чехлите на мама или кутията за инструменти на татко могат да се преобразят във вълшебни фрегати или приказен замък.

Подарете на детето моливи колкото може по-рано.

Всичко, което детето прави с ръце – рисува, лепи, разхвърля или дори къса хартия, развива неговия интелект и творчество. Не бива непрекъснато да се критикува и поправя детето: „Вземи молива в дясната ръка!” или „Къде си видял виолетово слънце”. Така вие само спъвате неговите творчески способности. Освен това тренирайте лявата ръка, както дясната – това е ефективен начин да се активизира мозъкът на малкия човек.

Четете му книжки, карайте детето да научава стихотворения наизуст.

Мозъкът на детето е способен да задържа в паметта от 100 до 200 кратки стихотворения. Колкото по-интензивно се използва паметта, толкова по-добре тя функционира и се развива. Способността на детето към запомняне трябва да се тренира, докато то получава удоволствие в повторенията. Известни са случаи, когато двугодишни деца казват наизуст цяла книжка, докато техни връстници не могат да кажат и едно изречение.

По-дълго се разхождайте пеша с вече проходилото дете, не го дръжте в количката.

Ходенето стимулира мисловния процес. Не случайно много писатели и учени са споделяли, че когато е изчезвало вдъхновението, те са правили дълги разходки пеша и така се появявали нови свежи идеи.

Настоявайте за спазване на режима.

Детето, свикнало към ясно разписание, лесно ще заспива, ще се храни без капризи, ще изпитва радост от игрите.

Родителският дом

Масару Ибука смята за идеална ситуацията, при която всички поколения живеят заедно. Наличието на баби и лели, дядовци и чичовци, сестрички и братчета – това е най-добрата социална среда за развитие на детето. Ибука споделя, че е отделял много време, усилия и внимание на своя син. Той призовава всички бащи да заемат лидерска позиция във възпитанието на децата. Малко е само да осигуряваш прехраната на семейството, необходимо е да станеш най-добрият педагог на своите деца.
Методът на японеца е бил критикуван затова, че допуска физически наказания в частност – шамарчета. Самият той обяснява своята позиция така: към третата година у детето се развива чувство на достойнство, затова строгостта, наказанието в тази възраст вече е проблематично, често безсмислено. Децата трябва да се учат на дисциплина още като малки, преди да навършат 1 годинка. Във всички случаи физическите наказания трябва да са такива, че да не унижават личността на детето и да провокират жаждата за мъст. Хвалбите трябва да бъдат повече от наказанията. Никога не се карайте на детето в присъствие на трето лице. Принудата, насилието, наказанието, унижението не могат да бъдат спътници на интелектуалното развитие. Хвалете детето и се радвайте заедно с него.

Проблемите се менят с възрастта.

Лошотиите между 18 и 24 месеца

До три години от своя живот детето е една ходеща гъба – то попива всяка дума, поведение, отношение. Затова е много важно родителите да изкоренят у него чувството на агресия. На агресивността трябва да се обръща сериозно внимание, за да не изкристализира с още по-голяма сила, когато детето е вече голям мъж или жена. Най-агресивни са децата от 18 до 24 месеца. Намесата на родителите е много важна, те трябва да пресичат всякакви пориви на гняв и злост у своите деца. Любопитен факт е,че жените, които много пушат по време на бременност, имат по-голяма вероятност да родят агресивно дете. На децата, които манипулират родителите с плач и викове, не трябва да се отстъпва – това ще им стане навик. И в същото време на децата не трябва да се вика, защото това ще предизвика нова вълна на агресия.

От 2 до 5 години

Когато въпросите защо, кога, как, откъде се сипят непрекъснато – възниква нов тип сътрудничество – теоретичен.Чрез възрастният детето опознава света. Напрегнатата умствена дейност на детето изисква опора и подкрепа от възрастните. Не бива да се присмивате и да прекъсвате детските разсъждения, защото детето може да си направи тъжен извод: не сам нужен на никого. У детето се формира ниска самооценка, то се затваря в себе си.

В училище

В първи клас най-големият авторитет за детето става учителят. Когато се върне от училище, детето е пълно с впечатления. Изслушвайте го внимателно и без оценки! Обсъдете важните въпроси за него. Говорете очи в очи, а не гледайки телевизия или приготвяйки вечерята. Не давайте съвети и не осъждайте съучениците му. Помогнете му как да отвърне на обидата, нанесена от другите. Ласкаво докосвайте детето си, радвайте се с него на успехите му. Психолозите казват, че деца, чиито родители ги изслушват и разбират, бързо се адаптират в училище и напълно реализират способностите си в по-голяма възраст.