Можете да си захванете хирита и от листо
Хиритата, позната и като чирита (Chirita), е голям род от семейство Gesneriaceae, който включва около 100 вида, много оригинални тревисти растения, произхождащи от тропическите районите на Азия. Сред тях има както едногодишни, така и многогодишни, които са предпочитани за отглеждане в саксии.
През последните години тези растения са много търсени от любителите, но все още рядко срещани. Най-често се продава видът Ch. stardus. Листата са групирани в приземни розетки. Те са овалноудължени наситено зелени с оригинална мрежа от сребристо изпъстряне. Покрити са изобилно с нежни власинки. Цветовете се появяват през май-юни. Те са удължено тръбести, завършващи с 3 долни и 2 горни устни. Баграта им е бледолилава с бели и жълти чертички в гърлото.
Видът Ch. sinensis произхожда от Китай. Елиптично-удължените листа са яркозелени, с назъбена переферия. Достигат 8-10 см дължина. Цветовете са лавандулово-лилави, до 4 см в диаметър. Събрани са по няколко на червеникав мъхест цветонос, достигащ до 15 см височина. Видът Ch. tamiana се среща в Източна Азия – Виетнам. Листата са сърцевидни, интензивно зелени. Много наподобяват тези на сентполията, но са по-месести. Цветоносът, който носи 5-7 камбанки може да достигне до 20 см височина. Цветовете са бели, с две сини чертички в гърлото.
Хиритата е подчертано топлолюбива. Оптималната температура е 20-24 градуса. През зимата в никакъв случай в помещението не трябва да пада под 15 градуса. На саксиите се отрежда светло място, но растенията не трябва да бъдат огрявани от слънцето, защото листата лесно прегарят от силните лъчи. Най-подходящи са западни и източни прорци.
Изискванията към водата са скромни. Полива се умерено, а през зимата – оскъдно. Важно е водата да не е варовита и да е с температурата на стаята. Листата в никакъв случай не трябва да се мокрят! Ако това се случи те лесно загниват. Влажността на въздуха да е умерена, като при необходимост наблизо се поставя съд с вода за изпаряване, но никога растенията не се пулверизират!
За размножаване може да се използват семена, но любителите най-често вкореняват листа. Подходящата почвена смес се съставя от чимовка, листовка, торф и пякък в съотношение 2:2:1:1. През няколко години през пролетта растенията се прехвърлят в саксийки с един номер по-големи. През лятото може да се подхранят няколко пъти с течни торове за цъфтящи видове.
Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА