Будлеята (Buddleia) или летният люляк е род екзотични храсти, които обединяват повече от 100 вида, разпространени предимно в тропическите и субтропическите региони на планетата. Не всички видове будлеи обаче се Отглеждат в градините: много са редки дори в природата, някои обаче са особено популярни в Европа. Но безусловен лидер по декоративност, разпространение и изобилие от разнообразни сортове остава будлея давидии (В. davidii) - представител на загадъчната флора на Китай.
В природата тя е храст със средни размери или невисоко дръвче (до 5 м) с тънки разклонени стъбла. Благодарение на бързия си растеж (до 2 м в година) и големите си (до 25 см) листа, клонките на летния люляк придобиват дъговидна форма. Нежните филизи на това растение не понасят студовете и на практика всяка зима могат да замръзват у нас. Пъпките, разположени на основните клонки, през зимата, благодарение на снежната покривка, обикновено не се повреждат и през пролетта от тях се развиват млади филизи с красиви листа.
Истинско украшение на будлеята са големите дълги съцветия на края на клонките, които се състоят от множество гъсто разположени дребни цветове. Цъфтящият летен люляк може да се сравни с фонтан. За цветовете са характерни най-различни оттенъци: от лилавото (при природните форми) до бялото, червеното и тъмно-пурпурното (при култивираните), но при повечето сортове средата на цвета е жълта. Многобройните цветове излъчват приятен аромат, който се разлива из градината и привлича много пеперуди. Цъфтенето започва, когато повечето дървесни видове вече са прецъфтели - през юли - август, и продължава до късна есен.
Предимства
Будлеята може да допълни облика на градината, украсена с есенно цъфтящите тревисти едногодишни и многогодишни растения. Като имате предвид много голямата гама от цветове, можете да създадете красива композиция, построена на плавните преходи между оттенъците и нежните цветови нюанси. С това обаче не се ограничава спектърът на използването на будлеята в градината. Тя се чувства добре и самостоятелно, и в група, а също така и в качеството на растения от задния план на лехите.
Младите растения искат много внимание
Отглеждането на будлеята не е просто. Важно е да се избере правилното място за засаждане. То трябва да бъде слънчево и да е закрито от ветровете. Почвата на летния люляк трябва да е лека, рохкава и добре дренирана. Не забравяйте, че будлеята е родом от много влажни субтропически гори, затова тя много обича поливането през топлото сухо време, а също и пръскането на листата вечер. Будлеята се размножава както чрез семена, така и чрез резници. Семената са дребни, развиват се в малки плодове-кутийки. Можете да посеете семената на будлеята през пролетта и след 2-4 седмици те ще поникнат без никаква предварителна подготовка. Трябва да се помни, че младите растения са много чувствителни и искат доста грижи. За съхраняването на сортовите качества обаче трябва да използвате само резници. Младата будлея започва да цъфти на третата година.
Названието на ехиумът (Echium) произлиза от гръцката дума “echis”, която означава таралеж, среща се и с наименованието “гордостта на Мадейра”. В България това цвете е познато като усойниче. У нас им...
Клонките остават най-здраво прикрепени към ствола и неговия продължител, когато излизат под ъгъл 45 градуса. Ако е по-малък, в мястото на свързването, където се е образувал ъгълът, не се образува дост...
Прибере ли реколтата, градинарят се замисля за семената, които отново ще му трябват. Нормално е. Но не е нормално винаги да разчита на отбраните от собствената му градина семена, та колкото и да му е ...
Мелокактусът (Melocactus) е един от най-трудните за култивиране. Характерна за него е шапчицата върху кръглото тяло, която се появява при добре развитите растения. Тя прилича на непропорционална приса...