Циклама се сади през май

В рода на цикламата (Cyclamen) има над 15 вида, сред които само няколко са подходящи за отглеждане навън. За нашата страна от значение е C. europeum, която се среща в Търновско, Средни Родопи, Средна гора и на много места в Западна България. Това са многогодишни тревисти растения. В почвата видоизмененото подземно стъбло образува месеста грудка. На дълги дръжки направо от нея излизат няколко листа със сърцевидна форма. Те са изписани от бледи кремави, сребристи или златисти петна. Цветоносите също излизат направо от грудката. Дръжките им са по-дълги от тези на листата и достигат 10-15 см височина. Цветовете са много оригинално устроени от петлистна чашка и венче от 5 сраснали в основата си листчета. При отварянето се обръщат нагоре. Обагрени са в розово. Тичинките са пет, а плодът е сферична кутийка. След като прецъфти, цветните дръжки се извиват спирално и забиват плода в почвата. Там семената узряват и при подходящи условия поникват новите растения. Тази циклама цъфти от юли до септември, затова я наричат още есенна.
Друга циклама е бръшлянолистната. Листата й наподобяват тези на бръшляна. Наричат я още бърбуче, шапово биле, свински хляб, кралско цвете и др. Цъфти от август до октомври с бели или розови цветове. У нас се среща из цялата страна до 600 м н.в. Ще го намерите из храсталаци, редки гори по сухи каменисти места.
Много разпространена е и пролетната циклама (C. сoum), която може да се намери из смесените дъбови гори и храсталаци в Шуменско, южното Черноморско крайбрежие и из Странджа. За жалост популациите й непрекъснато намаляват, затова е включена в Червената книга на България като рядък вид.
Цикламата е студоустойчиво растение, затова може да се отглежда в градините на открито, без опасност от загиване. Предпочита сенчести места с богати на хранителни вещества дълбоки почви.
Растенията се размножават със семена, които се засяват през септември. През май се засаждат на открито при разстояния 15 х 10 см.