Текомата (Tecoma radicans) е растение, което украсява дворове и огради с едрите си до 8-9 см дълги и 5 см в диаметър цветове. С баграта си те отразяват слънчевите лъчи и радват погледа от юли до септември. Дошла от Северна Америка, но въпреки това заселила се в нашите земи, текомата намира благоприятна почва за развитие. Тя е катерлив храст, който може да достигне и до 20 м височина, стига да попадне при благоприятни условия. Представлява многогодишно растение, което може да се формира по желание като храст, да приеме дървовидна форма или да се катери нависоко. Затова му помагат въздушни корени, с които се залавя по стена или ограда. Листата са текоперести, тъмнозелени. На богатия фонд от зеленина се намират многобройни пищни цветове на текомата. Освен оранжево-червени, цветовете биват жълти, бели и др. Плодовете са шушулковидни кутийки, в които са семената.
Размножаването на текомата става най-добре по вегетативен начин. Около храста израстват множество издънки. Ако си откопаете от тях с корен, лесно ще си завъдите растението. Ще почакате няколко години, но ще притежавате чудна красота в двора. През юли е възможно да си приготвите зелени резници, които се вкореняват в пясък или парникова почва в студени парници. До края на есента вече се образуват коренчетата и през пролетта отиват на постоянно място. Може да си размножите текома, ако притежавате семена, които се засяват през или през пролетта на открито в леха, добре наторена и обработена.
Текомата не е много взискателно растение към почвата, но ако предварително е наторена и след като го засадите редовно го подхранвате, ще греят множество цветове. Поддържайте и редовно овлажняване на почвата, а ако й осигурите и слънчево място ще получите отлични резултати. Изложението за нея не е от значение. Може да бъде южно, западно или източно. Но й осигурете заветно място. Тя не понася течение и вятър, както и големи студове. Но ако измръзне, може да загине само надземната маса, а кореновите издънки ще възстановят напролет растението.
Видимите външни белези на почвата отразяват някои физични, химични и биологични свойства. Различните слоеве, наречени хоризонти, са формирани от вътрешни процеси, които ни дават ценна информация. Осно...
Кореново гниене по ягодата се среща навсякъде в страната. Болестта обикновено се проявява през втората година след засаждането или по-късно. Растенията изостават в развитието си. Листата им са по-дреб...
Сортовете зеле, предназначени за средноранно производство се отличават с по-продължителен вегетационен период, средно от 120 до 180 дни. Отглежда се в открити лехи. Семената се засяват в началото на м...
Ако искате в малката ви градина да има цвете – ярко, цъфтящо, многогодишно и не много капризно, астилбето е най-подходящо. То е многогодишно растение, което образува туфи. Има дълбоко нарязани листа, ...
Настанете торенията във висяща саксия