Ако сте решили да оформите водна площ в градинката си, непременно трябва да се погрижите в нея да заплуват прекрасните езерни перли.
Името на водните лилии (Nymphaea) произлиза от латинската дума – nymphe и означава богиня на водата. Родът обхваща 25 вида многогодишни тревисти растения с презимуващо в тинята коренище. Листата са кръгли, бъбрековидни, тъмнозелени и блестящи. Разположени са на дълги дръжки и петурата плува на повърхността на водата. По същия начин се появяват и цветовете – дръжките се удължават, докато пъпката изплува на повърхността. У нас естествено разпространена е бялата водна лилия (Nymphaea alba), която е защитена от закона и все по-рядко се среща. В озеленяването се използват градински хибриди, които са разнообразни по цвят, размери на цвета и дълбочина на отглеждането.
Водните лилии цъфтят от юни до късна есен, ако тя е топла и без слани. Необходимо е обаче да се полагат достатъчно грижи за растенията и да се внасят хранителни вещества в субстрата им. Важно е също така те да заемат слънчевите места във водоема. Често причината за липса на цъфтеж при водните лилии е отглеждането им в сянка. Лилиите обичат бавно течащата или стояща вода, но достатъчно аерирана. Те не понасят силните течения и бързото движение на водата.
Засаждане и грижи
Дълбочината на засаждане зависи от сортовете и обикновенно варира от 30-80 см. Ако не се знае при закупуването на растенията, те могат да се засаждат на 40-50 см. Тази дълбочина е добра за почти всички вариетети. Растенията се засаждат направо на дъното или в специални кошове за водни растения, или в обикновенни саксии и сандъчета, които трябва да бъдат по-широки и разлати. На дъното се поставя дренаж. Ако дупките на саксията са прекалено големи преди да се постави субстрата се застила парче зебло или друга мрежеста материя. Ако няма подходяща почва може да се използва употребяван компост, размесен с градинска почва и едрозърнест пясък. Използването на специални торове за водни растения е необходимо, за да се развие красиво растение. С течение на времето корените на растенията се разрастват и уплътняват.
Необходимо е поне на две години коренището на лилията да се пресажда. Прави се рано на пролет, преди да са се развили листата. Торене се прилага всяка година с бавно разпадащи се специални торове за водни растения, които обикновено са разчетени да обхващат един сезон. Торенето и пресаждането е необходимо, когато растенията са в саксии.
Друго важно условие при отглеждането на лилиите е коренището да не замръзва. Ако водоемът е достатъчно дълбок и не замръзва до дъното, лилиите не се вадят през зимата. Ако обаче водата му източва през зимата, лилиите трябва хубаво да се покрият със сухи листа, компост и други материали, които да им осигурят надеждна защита от зимния студ. Ако басейнът е по-малък - саксиите се изваждат, оставят се да се отцедят и се поставят в пликове, които се допълват със сухи листа и се прибират в мазе или избено помещение, където темпертурите не падат под нулата, но максимално ниски. В пликовете се оставят отвори, за да могат растенията да дишат. В края на април, началото на май лилиите могат да се поставят отново във водоема.
Шарката по сливата е една от най-масово разпространяващите се вирусни заболявания, наред с лентовата и охрената мозайка, ръждивите петна, златистите мрежовидни петна, пръстеновидните петна, деформиращ...
Зеленият камък е желязосъдържащ тор. Употребява се само на карбонатни почви. Такива са карбонатните черноземи край р. Дунав и Шумен, рендзините в района на Търговище и Преслав, карбонатните и ерозиран...
Отглеждането на ягоди в култивационни съоръжения не е трудно и все по често се среща в някои райони на страната. Полиетиленовите оранжерии и тунелчета акумулират слънчевата топлина и гарантират раннот...
Еутипиозата се причинява се от гъбата Eutypa lata, която се размножава върху лози с некротирана, мъртва дървесина. Разпространява се чрез въздушните течения и заразява растенията, когато попаднат вър...