Далиите, известни у нас и като гергини, са едни от любимите цветя. Те завладяват любителите на красота не само с пищните си съцветия, обхващащи почти всички багри. Чарът им е и в това, че в зависимост от сорта, сочните, богато осеяни с красиви листа стъбла може да са от 30 см до 2,50 м високи, което дава възможност за разнообразното им използване. Замайващ е фактът, че от срещащите се в природата 27 вида са създадени над 15 000 сорта! Това е наложило за улеснение на специалистите съобразно строежа и декоративния ефект да се създаде специална класификация. В нея са включени десет групи, плюс една, в която влизат сортове с преходни качества..
Характерно за далиите е, че кореновата система непосредствено под стъблото образува многобройни удебеляващи се части, наричани грудки. В тях се натрупват резервни хранителни вещества. С тях далиите се размножават, въпреки че при някои сортове това може да се реализира и чрез семена.
Любителите на цветя твърдят, че за да отглеждаш далии се изисква голям майсторлък. И наистина, за да се постигне желания ефект, познаването на особеностите на тези цветя е задължително. Не забравяйте, че далиите не понасят температури с отрицателни стойности! Това налага на открито да се засаждат само тогава, когато е изминал периодът с опасност от слани.
При това грудките предварително трябва да се подготвени. Тази подготовка започва от март. За целта внесете туфичките с грудки в помещения, където ще поддържате температура около 17-20 градуса. Подредете ги така, че да ги покриете с лека почвена смес а кореновата шийка да е свободна. През цялото време покривката трябва да е умерено влажна. Ако грудките са засъхнали, предварително ги навлажнете. За около 10-15 дни по шийката трябва да се появят кълнове. Когато те вече достигнат 2 см, задължетелно трябва да получават много светлина. Това е така, защото на тъмно кълновете се изтеглят, пожълтяват и лесно се отчупват. В този стадий вече може да разделите клубените и то с ръка, без да ползвате нож! Във всяка част трябва да има поне един клубен, а кълновете да са 1-2. От едно старо коренище обикновено се получават 3-6 нови растения. Ако материалът е малко, а мястото широко, така подготвените бъдещи растения ще могат да останат при същите условия до засаждането. Вторият вариант е да засадите всяка част в отделна саксия, в кято да се развиват до настъпване на подходящия срок за засаждане. Такива екземпляри са по-буйни и зацъфтяват по-рано.
На постоянното място може да засаждате, когато е настъпило трайно затопляне на времето. При нашите климатични условия това обикновено е краят на април. Мястото трябва да е много добре подготвено още от есента. Разстоянията се определят според едрината на сорта. За най- дребните те са 30 х 30, а за най-едрите 100 х 100 см. Имайте предвид, че за едроразмерните растения, освен че е необходима по-голяма хранителна площ, през вегетацията ще се наложи да провеждате по няколко пъти различни грижи заобикаляйки ги многократно. Клубените или растенията от саксийките засаждайте в предварително изкопани ямки. Дълбочината и ширината им съобразявайте с размера кайто са достигнали. При това запомнете – върхът на засаждания клубен трябва да е на 5 см дълбочина!
Грижите за растенията през вегетацията са ежедневни. В схемата се включват – поливане, окопаване, изграждане на подпорни конструкции, пензиране, колтучене и още много други, за които своевременно ще ви подсещаме.
Настъпва времето за засаждане на различни разсади и мнозина се питат – на каква дълбочина? Правилно е младите растение да се засаждат на тази дълбочина, на която са били в разсадната леха. Това лесно ...
От изключително богатия род бегонии тази се отличава с много красивите си цветове. Наричат я още Кавалер и дама, защото цветовете са два вида – кичести и прости. Мъжките са много кичести и носят тичин...
Хемантусите (Наеmanthus) от семейство Амарилисови са голям род - повече от 50 вида тревисти луковични растения. Срещат се в природата на Южна Африка. Името им на гръцки означава кървавочервено цвете и...
Желязното дърво (Parrotia persica) е листопаден вид от сем. Камамелидови. Среща се в широколистните гори в Азербайджан и Северен Иран до 1000 м надморска височина. Листата му са кожести, яйцевидни и о...