Целозията е едно от любимите градински цветя у нас. Известна е преди всичко като петльов гребен. Разпространени са предимно две форми на този род. Освен кристата, която познаваме като петльов гребен, широко е разпространена и плумоза или още щраусово перо. Съцветията са рехави, но също са изключително красиви. Срещат се в различни разцветки. Най-разпространена обаче е червената багра. Иначе в градините се срещат растения с кремави, розови, жълти и други цветове.
Сега е моментът да започнете да си произвеждате разсад
Ако засявате дребните семенца от февруари до април, ще си осигурите растения до края на лятото. Освен в градината, тези ярки цветя продължават да красят дома и през зимата. Те са един от най-често използваните видове за сушене. Достатъчно е да си нарежете добре цъфнали красиви стръкове и да ги изсушите на сянка. След това те са идеални за цветни композиции, които украсяват зимния интериор.
Семенцата на целозията запазват кълняемостта си с години. След като ги поставите в сандъчета, осигурете температура над 20 градуса. Необходими са поне две седмици, за да поникнат семената. След месец разсадът се пикира. Ако пропуснете да засеете сега семената, не се тревожете - може директно да ги сложите в земята. Ако вече сте отглеждали петльов гребен, тревогите ви съвсем ще отпаднат, защото това растение се самозасява и с години се показва на едно и също място. Цъфтежът настъпва след 70-100 дни.
Септември е най-подходящото време за засаждане на ягодите. До настъпването на студовете младите растения пускат дълбоки корени и устояват успешно на ниските зимни температури. Голяма част от корените ...
Крушовият пъпкопробивач е най-уязвим през септември, затова борбата с него се повежда през този месец – най-късно в началото на октомври. Това е така, защото начинът на живот на този неприятел е малко...
Клонките остават най-здраво прикрепени към ствола и неговия продължител, когато излизат под ъгъл 45 градуса. Ако е по-малък, в мястото на свързването, където се е образувал ъгълът, не се образува дост...
Интересът към манетията (Manettia), пристигнала в Европа от далечната Бразилия е голям. Растенията са с тънки, виещи се стъбла, които достигат дължина над 2 м. Те са осеяни с множество сърцевидни лист...