Градина » Манетията цъфти от февруари до септември

 Манетията цъфти от февруари до септември

Интересът към манетията (Manettia), пристигнала в Европа от далечната Бразилия е голям. Растенията са с тънки, виещи се стъбла, които достигат дължина над 2 м. Те са осеяни с множество сърцевидни листа, със заострено връхче. Баграта им е тъмнозелена, а повърхността - блестяща. Дължината им е до 5 см.
Вниманието към манетията е заслужено, тъй като отглеждани в саксии при нашите климатични условия растенията цъфтят от февруари, та чак до септември. Ако обаче грижите съответстват на биологическите им изисквания, растенията не прекарват период на почивка, а цъфтежът може да продължи цяла година. При това, растенията обилно се отрупват с цветове. Отделните цветчета са изящни, аленочервени, тесни тръбички, дълги до 2 см. На върха съвсем лекичко се отварят, като се изписват 5 много нежни венчелистчета. Баграта им е жълта. По този повод точното наименование на вида е двуцветна манетия (M. bicolor).
Основното изискване към факторите на живот е към светлината. Тя трябва да е обилна, при това е желателно пряко да са огрявани от слънцето. Само при добро осветление може да се реализира целогодишен цъфтеж. Топлината също се следи стриктно. През лятото не е необходимо да се контролира, но през зимата трябва да е в границите от 13 до15ºС. Необходимостта от вода се променя през годината. От пролетта до есента тя е по-голяма, затова се полива обилно. През зимата количеството на поливната вода се намалява так, че почвената смес винаги да е умерено влажна и никога преовлажнена. Въздушната влажност обаче постоянно трябва да е висока. Това налага растенията редовно да се пулверизират. Водата трябва да е със стайна температура и да не е варовита.
Манетията се размножава предимно по вегетативен път. През летния сезон резниците се поставят в съд с вода. Вкоренени, те се засаждат в богата на хранителни вещества почвена смес. Съставя се от равни части чимова почва, листовка, добре разложен оборски тор и пясък в равни части. При необходимост през пролетта растенията се прехвърлят в по-големи саксии.
Ценно качество на растенията е, че може да се отглеждат прикрепени на красива конструкция, формата на която любителите определят по желание. Засадени във висящи кошнички нежните стъбла увисват и създават приказна каскада от листа и цветове. За да бъде тя по плътна, периодично връхчетата се прекършват, което предизвиква по-богато разклоняване. По същия начин се контролира и дължината на стъблата. Отрязаните клонки може да се използват за размножаване.
Единственият недостатък на манетията е, че когато въздухът е сух, растенията се нападат от акари. Начинът за предодвратяване на тази беда е листата редовно да се пулверизират.

Автор: ВЕСТНИК ЗА ГРАДИНАТА

Представяме Ви:

Лешникът расте и на бедни места

Лешникът е сравнително слабо отглеждан в частните дворове, въпреки че има подходящи условия почти в цялата страна. Доказателство за това са широко разпространените диворастящи лешници в горските масив...

Бобовата огневка съсипва фасула

Бобовата огневка (Etiella zinckenella) е неприятел на бобовите култури, разпространен във всички райони на страната. Среща се по голям брой бобови растения, но най-силно вреди на фасула, соята, граха,...

Вземете резници от пеперудената будлея

Будлеята, форзицията или леската, всеки един от тези красивоцъфтящи храсти може да се размножи много лесно чрез вдървесинели резници, които да вземете от тях сега. Това се прави по следния начин: 1....

За киселото зеле се погрижете отсега

Късното зеле се отглежда за зимнина. Различава се от ранните и средноранните култури по сроковете за производство на разсад, разсаждане и прибиране на реколтата. За късното главесто зеле семената се...

Начало