Хамамелисът виржиниана (Hamamelis virginiana), наричан още вълшебен орех, е представител на рода хамамелис, който е известен с ранния пролетен или късния есенен цъфтеж. Представлява листопадно дърво или храст с кафяви, леко окосмени клонки, тъмнозелени кожести листа и яркожълти, двуполови цветове.
Видът хамамелис виржиниана цъфти през октомври-ноември.
Естествените му местообитания се намират в южната част на Северна Америка. Расте из горите, речните долини на плодородни почви.
Представлява храст, обикновено с височина 3 м (понякога до 5 м) или дръвче, често многостволно. Листата са последователни, обратнояйцевидни, до 15 см дълги, в основата асиметрични, в горната част назъбени, яркозелени, като млади са окосмени, през есента са яркожълти, по-рядко червени. Започва да цъфти на 8-10-та година, през октомври до настъпването на големите студове. Венчелистчетата на цвета са 1,5-2 см дълги, чашката вътре е кафяво-жълта. Плодовете узряват през есента на следващата година. Съединени по двойки семенните кутийки са къси (до 1,5 см), първоначално зелени, а след това светлокафяви, твърди, с два шипа. Във всеки плод има по две неголеми гладки, блестящи черни семки. Когато узрелите кутийки се разцепят, семената се изсипват. Разпукналите се плодове могат да останат на клонките на храста няколко години. Известна е градинската форма рубесценс, която е с червени венчелистчета и жълто-кафява чашка на цвета.
Хамамелис виржиниана може широко да се използва както като единично дърво, така и като участник в група, сред дървета и храсти и на бреговете на водоемите. Листата, младите филизи и кората на растението съдържат етерично масло, което се използва при приготвянето на кремове, лосиони и балсами. Във фармацията маслото се добавя в течните мазила и свещичките. Настойката от листата на хамамелиса се е използвала индианците като противовъзпалително средство.
Семената се съхраняват в плътно затворени съдове в прохладно помещение. За да покълнат, се нуждаят от стратификация при 1-5 градуса в продължение на 3-4 месеца. Препоръчва се двуетапна стратификация – първата при 20-30 градуса в продължение на 2 месеца и втората – при 1-5 градуса в продължение на 3 месеца. Дълбочината на засаждане е 2-2,5 сантиметра.
Щитоносните въшки са едни от най-честите неприятели по лимона. Те са различни видове, но повредите от тях са все едни и същи. Смучат сок и с това ощетяват растението, което в крайна сметка може и да з...
Макар да я наричат зелева, тя напада не само зелето, но и всички други растения от неговото семейство – кръстоцветните. Ще видите пораженията от нея по репички, репи, синап и др. Храни се също и с лис...
• Некротичните пръстеновидни петна по черешата могат да причинят от 25 до 50 % загуби. Заболяването се проявява чрез дребни, деформирани, хлоротични и нек-ротични пръстени. Хлоротичните пръстеновидни ...
Черната акация, известна още като аморфа (Amorpha fruticosa), е медоносно растение от семейство Бобови (Leguminosae). Представлява изправен храст, висок до 2-3 м, с тънки прави клонки и текопере...