Хамамелисът виржиниана (Hamamelis virginiana), наричан още вълшебен орех, е представител на рода хамамелис, който е известен с ранния пролетен или късния есенен цъфтеж. Представлява листопадно дърво или храст с кафяви, леко окосмени клонки, тъмнозелени кожести листа и яркожълти, двуполови цветове.
Видът хамамелис виржиниана цъфти през октомври-ноември.
Естествените му местообитания се намират в южната част на Северна Америка. Расте из горите, речните долини на плодородни почви.
Представлява храст, обикновено с височина 3 м (понякога до 5 м) или дръвче, често многостволно. Листата са последователни, обратнояйцевидни, до 15 см дълги, в основата асиметрични, в горната част назъбени, яркозелени, като млади са окосмени, през есента са яркожълти, по-рядко червени. Започва да цъфти на 8-10-та година, през октомври до настъпването на големите студове. Венчелистчетата на цвета са 1,5-2 см дълги, чашката вътре е кафяво-жълта. Плодовете узряват през есента на следващата година. Съединени по двойки семенните кутийки са къси (до 1,5 см), първоначално зелени, а след това светлокафяви, твърди, с два шипа. Във всеки плод има по две неголеми гладки, блестящи черни семки. Когато узрелите кутийки се разцепят, семената се изсипват. Разпукналите се плодове могат да останат на клонките на храста няколко години. Известна е градинската форма рубесценс, която е с червени венчелистчета и жълто-кафява чашка на цвета.
Хамамелис виржиниана може широко да се използва както като единично дърво, така и като участник в група, сред дървета и храсти и на бреговете на водоемите. Листата, младите филизи и кората на растението съдържат етерично масло, което се използва при приготвянето на кремове, лосиони и балсами. Във фармацията маслото се добавя в течните мазила и свещичките. Настойката от листата на хамамелиса се е използвала индианците като противовъзпалително средство.
Семената се съхраняват в плътно затворени съдове в прохладно помещение. За да покълнат, се нуждаят от стратификация при 1-5 градуса в продължение на 3-4 месеца. Препоръчва се двуетапна стратификация – първата при 20-30 градуса в продължение на 2 месеца и втората – при 1-5 градуса в продължение на 3 месеца. Дълбочината на засаждане е 2-2,5 сантиметра.
Рицинът (Ricinus communis) по природа е многогодишно растение, но у нас се отглежда като едногодишно. В градинарството се използва вариететът сангуинеус, защото листата и стъблото му са с червеникав о...
Грижите за лозите включват множество практики при отглеждането им. Една от тях, която не всеки начинаещ любител извършва, е премахването на т.н. росни корени. Всеки знае голямата роля на кореновата си...
Макар да е типично растение на средиземноморските страни, смокинята става и в българските градини. Разбира се, най-добре се развива в южните ни райони и по Черноморието. България се приема като северн...
Болестта може да се прояви през целия вегетационен сезон, но най-често напада растенията около периода на технологична им зрялост. Причинител на антракнозата по салатата е гъбата Marssonina pannatto...